И точно тогава Джак видя групичка светлини — пет на брой, — които се движеха по подовата част на лабиринта, недалеч от един от бункерите — Растор и четиримата му останали сръбски войници.
По-наблизо, само на стотина метра от Джак, до друг бункер, имаше други две светлини.
Сфинкса и Мендоса.
И трета група, още по-наблизо, състояща се също от две фигури — Езекил и последният му монах на Омега.
Непоносима умора налегна Джак.
Последните двайсет и четири часа без никакъв сън бяха изцедили почти всичките му сили.
Ако искаше да се справи с лабиринта, трябваше да го направи с ясна глава. Трябваше да спре и да си почине, пък било и само за малко.
Той се върна през арката, загледан в знаците по нея — знаци, които несъмнено обясняваха лабиринта, но които не можеше да разчете без Лили.
Навлезе десетина метра в тунела, свлече се на земята и се облегна на дясната стена.
Затвори очи.
„Само за няколко минути“, каза си.
Нямаше да заспи. Нямаше време за сън. Не, почивката щеше да е съвсем кратка.
Трябва да продължа…
Не мога да спра…
Не мога да позволя на другите да се отдалечат прекалено…
И тогава, седнал в древния тунел, опрял гръб в студения камък, той вече не беше в състояние да държи очите си отворени. Главата клюмна на гърдите му и Джак Уест потъна в дълбок сън.
Джак сънуваше.
Картини от многото му приключения проблясваха в ума му.
Как откри новородената плачеща Лили във вулкана в Уганда.
Как я отгледа в Кения с Магьосника и първоначалния си екип.
Как се сражава с маршал Джуда на върха на Голямата пирамида.
Как гледа смъртта на Магьосника в гробницата на Чингис хан в Монголия.
Как се сражава с баща си Вълка над бездната в недрата на остров Пасха.
Как оцеля в Големите игри в Подземното царство.
Как майка му умира от ръцете на Растор под Падащия храм в Йерусалим.
Как влиза в спалнята си в самолета след Големите игри и вижда червеното лице и озъбената физиономия на Мефисто…
Джак се събуди със стряскане.
По дяволите. Ненавиждаше онзи кошмар.
Примигна и разтърка очи.
Не знаеше колко време е спал и съответно с колко е изостанал от съперниците си.
Започна да се надига от земята…
— Здравей, капитане — каза глас от дясната му страна.
Джак видя първо кубинките им.
После вдигна очи и видя познатото лице на брат Езекил, водача на монасите на Омега, който стоеше над него.
До Езекил стоеше другият монах. Държеше пистолет „Глок“, насочен към лицето на Джак.
— Каква приятна изненада да ви открия тук — каза Езекил. — Лабиринтът пред нас е дълъг и труден и решихме, че трябва да се върнем и да си възстановим силите, преди да влезем в него. И какво намерихме? Вас, заспал на пода, без никой да ви пази.
Джак не отговори.
Седеше на земята и гледаше дулото на пистолета. Въздъхна с дълбока тъга.
Значи тук всичко свършваше.
Този път не само че нямаше възможности и приятели, но и сила.
Ужасната умора отново го налегна — не толкова от физическото изтощение, колкото от суровия факт, че ще умре тук, сам, в това тъмно подземно място, където никой никога няма да намери тялото му.
Щеше просто да изчезне.
Езекил прочете всички тези мисли по лицето му.
— О, капитане — подигравателно рече той. — Този път не ви е писано да спечелите битката и да спасите света. Някога може и да е било писано, когато онова старо пророчество за петимата велики воини се сбъдна. Но онова беше само предвестник на този момент, на момента на моментите, на края на всички неща и началото на нова епоха. Епоха, която за съжаление ще настъпи без вас.
Езекил се обърна към монаха.
— Убий го.
Монахът отново се прицели в главата на Джак от четири стъпки разстояние и дръпна спусъка. Гърмежът в тясното пространство на тунела бе оглушителен.
Куршумът изкара искри от каменната стена до дясното ухо на Джак.
Невероятно, но по някакъв начин монахът беше пропуснал.
— Какво стана, по дяволите? — ахна Джак.
— Какво става, мамка му! — процеди монахът.
Той стреля още три пъти, но всеки път куршумът просто се отклоняваше от Джак и рикошираше от каменната стена зад него, сякаш той беше защитен от някакво невидимо силово поле.
Монахът погледна объркано Езекил…
… и главата му отлетя рязко настрани, улучена от нещо, изстреляно от тъмния тунел отляво на Джак, откъм потопения град лабиринт.