Джереми се втренчи в запалката, като че ли се опитваше да отгатне съдбата си по чаените листа на дъното на чаша. Ноздрите му се разшириха… Удари ръката на Ейва, запалката отхвръкна в другия край на стаята. Той седна по турски на леглото, с престорено безразличие извърна очи:
— Добре. Печелиш, докторке. Но само защото ме отърва от него. Добрите дела биват възнаградени и прочие глупости. Представи си, собственият ми брат да иска да ме УДУШИ! — Усмихна се — усмивка, напомняща скреж върху стомана — приведе се, допря ледения си пръст до ръката ми:
— Да се разберем, Карсън, тази малка… отстъпка важи само за настоящата покупка. Следващия път ще се подсигуря в договора да няма вратички.
— Благодаря — каза Ейва, но той пренебрежително махна с ръка.
Дори не помръдна, когато станахме да си вървим. В погледа му имаше нещо, което ме изплаши, сякаш видях призрачни силуети, пристъпващи сред кълба дим. Бе отстъпил прекалено лесно, което ми се стори подозрително. Очаквах да изпадне в истерия, да крещи, да претегля всяка дума на Ейва, да я оборва с изкривената си логика. Всеки път, когато си тръгвах, ме обсипваше с ругатни, тананикаше цинични песнички или ме принуждаваше отново да опиша в какви мъки е умряла нашата майка. В съзнанието ми отекна фалшива нотка, зловещо дрънчене на оловна камбана, което ме последва, дори когато излязох от стаята.
— Това ми е навик — обясни Клеър на другата сутрин. — Предпочитам новакът-патолог да си мисли, че през първия работен ден ще се запознае с колегите и с начина на работа, ще се ориентира в документацията. Но ако има насрочена аутопсия, винаги му я възлагам. По реакцията му си съставям впечатление за него.
Беше осем часът, седяхме в нейния кабинет. Спешно бях поискал среща е нея, защото изведнъж фокусът на разследването се беше преместил върху Колифийлд. Не успях да дешифрирам посланията, оставени от убиеца върху труповете — осланях се само на твърдението на Джереми, че откъслечните фрази са плод на объркания мозък на младия лекар, поради което са непонятни за човек със здрав разум.
— Изплаших се до смърт, когато приложихте към мен вашия… подход, доктор Пелтиър — намеси се Ейва. — Но след това се почувствах някак си приобщена към екипа.
— Моят „подход“, както го наричаш, скъпа, е заимстван от треньорите по плуване, които още при първия урок карат начинаещите да скочат в дълбокото на басейна — промълви Клеър. — Бедният доктор Колифийлд, толкова беше изнервен, че окото му играеше. — Тя стисна клепачи. — Така и не довърши първата си аутопсия.
— Никой не говори за него — каза Ейва. — Все едно е прокълнат.
— Споменът за случилото се дълго ще витае тук — въздъхна Клеър. — Стените на залата бяха изпръскани с кръв, трябваше да се пребоядисат. Възползвах се от трагедията и притиснах шефовете за цялостна подмяна на оборудването. Работата продължи няколко месеца, но си заслужаваше.
— Имаш ли адреса на Колифийлд?
— Дал е номера на пощенска кутия — всеки месец му изплащаме обезщетение за злополука. Разбрах, че живее в някакво селце в планината Талидижда. — Тя извади от картотеката папка с досието на Колифийлд, подаде ми снимка на младия лекар, взета от личната му карта. Изглеждаше много симпатичен — от онези хора, които ти се иска да почерпиш само защото седят до теб в някой бар.
Докато шофирах по стръмния и изровен планински път, мислено се поздравявах, задето си бях купил джип — колата се движеше като лодка срещу течението, подкачаше, поднасяше и храбро се катереше по стръмнината, оставяйки след себе си облак сивкав прах. Любезната служителка в пощата ме упъти и след петнайсет минути, които бяха истинско изтезание и за джипа, и за бъбреците ми, открих къщата на Колифийлд; кацнала беше в подножието на висок връх, вдясно от нея планинският склон се спускаше отвесно като водопад.
Спрях зад прашен син джип „Чероки“, разтърках клепачи — бях уморен, защото бях шофирал пет часа, без да спра да отдъхна. Къщата не беше голяма, но си личеше, че е добре поддържана, в двора нямаше стари автомобилни гуми или ръждясала таратайка, каквито бях видял пред къщите по пътя. Купчината дърва за огрев положително щеше да спечели първа награда на състезание за подреждане на цепеници. На верандата имаше люлеещ се стол и масичка, върху която бяха натрупани списания. Обърнах се към долината. Чистият планински въздух скъсяваше разстоянията, стори ми се, че гледам през бинокъл. В дъното на грамадната купа, сътворена от ръката на природата, имаше градче, покривите на къщите надничаха измежду зеленината. Над дърветата се извисяваха само заострената кула на църквата и няколко сгради, вероятно административни. В покрайнините на градчето се издигаше висока постройка с голям паркинг, пълен с коли.