Уилет Линди се надвесваше над Ейва, просната на маса за аутопсии. Тя беше по сутиен и бикини, той носеше само покрито с кал долнище на анцуг и ботуши. Видях го как прокара пръст надолу по корема й, след миг щеше да стори същото, но със скалпела.
Хвърлих се към вратата, ръждясалите панти се счупиха. Стори ми се, че преминавам през хартия — залитнах, размахах ръце и се озовах в малката кабина. Подхлъзнах се от кръвта и калта, които се стичаха от мен, проснах се на пода, изпуснах ножа. Нещо изпращя, корабчето потрепери, и се наклони, сякаш беше на вода. Консервени кутии, бутилки, чинии, инструменти полетяха от полиците. Телевизорът се плъзна, но не падна — задържаше го кабелът. Дистанционното се удари в пода.
Видеокасетата започна да се превърта назад.
„Еай е ой ед мао…“ — На екрана се появиха устните на Уил Линди и започнаха да „изяждат“ думите. Самият той се надвесваше над мен и насочваше към челото ми двуцевка.
— Не мърдай! — изкрещя. — Не мърдай, детектив Райдър! — Изрита ме в ребрата с тежкия си ботуш, превих се от болка. — Скъсах се да чистя, а ти изцапа навсякъде — добави и притисна дулото до слепоочието ми.
„Еа вматно ма…“ — каза Линди от екрана, който изяждаше все повече букви.
— Иди отсреща. Не се изправяй! Пълзи!
Подчиних се.
— Отдавна те държа под око, детектив Райдър — изсъска безумецът. — Забелязах как се увърташ около мама.
На екрана масивните рамене на Бърлю се преляха в бицепсите на Дюшам, които пък се превърнаха в плещите на Нелсън.
„Ти и ошоо моиче мао ти и ошоо моиче…“
— Седни! Там. Не мърдай!
Отново се подчиних. Ако натиснеше спусъка, главата ми щеше да стане на пихтия.
— Защо си дошъл?
— Да отведа доктор Даванъл.
— Мама ще остане тук.
На екрана се виждаше как Ейва връща органите в трупа на Дюшам, все едно приготвяше колет. Едно бързо движение на скалпела и прореза в трупа се затвори.
„Зам еа тайа…“
— Не мога да те завържа. Вдигни ръце.
Господи, канеше се да простреля ръцете ми!
— Избери — ръцете или главата, детектив Райдър.
Не съм чувал човек, който на косъм се е изплъзнал от смъртта, да казва, че светът около него е станал свръхреален, сякаш като по чудо е получил допълнителни сетива. Усещах всичко, дори поклащането на корабчето, като че ли някой беше дошъл да наблюдава последните мигове от живота ми. Не, сигурно си въобразявах.
Нещо едва чуто изскърца.
Възможно ли е? Наистина ли някой стои отвън?
Линди се прицели — явно не беше чул звука.
— Горе ръцете! — извика.
Бавно вдигнах ръце, надявах се безумецът да има точен мерник и да не ме простреля в главата. Видях как пръстът му се насочи към спусъка. Затворих очи.
През открехнатата врата влетя жълта птица, изду се. Линди се завъртя и я простреля. Разхвърчаха се парчета дунапрен и парчета пластмаса — останки от спасителна жилетка.
Изтъркалях се по пода, ритнах Линди и го повалих.
Хари се втурна в кабината. Изправих се, като се придържах за масата, върху която лежеше Ейва. Една от подпорите се счупи, корабчето се наклони, хирургическите инструменти паднаха на пода. Линди се спусна към Хари и го удари по главата с приклада на пушката.
Партньорът ми се просна в несвяст.
Грабнах един скалпел. Безумецът се канеше за втори път да стовари приклада върху главата на Хари.
Изкрещях, нахвърлих се върху него, започнах да го душа, със свободната ръка блъснах пушката. Проехтя изстрел, куршумът се заби в тавана, Уил изпусна оръжието. Притиснах го по гръб към накланящата се маса. Той се помъчи да забие пръсти в очите ми, но се поряза от скалпела, рукна кръв. Хванах по-здраво острия инструмент, притиснах го до корема му — Линди се замята, опита се да ме ухапе. Върхът на блестящото острие се заби в плътта му.
Можех да го изкормя, да сложа край на дивота му.
— Мамо, мамо, мамо… — повтаряше той като заклинание. Погледнах Ейва — тя въртеше глава, все едно казваше: „Не, недей, недей!“
Линди нададе вой:
— Мамомамомамомамо…
Отпуснах ръце.
Подът се наклони, хванах се за масата, за да запазя равновесие. Линди се извърна, скочи през отвора на пода. Надникнах в малкия трюм, видях само редици акумулатори, свързани помежду си. Отвън се разнесе страховит трясък, корабчето се наклони още по-застрашително. Тубата с бензин, поставена до генератора, се преобърна, запалителната течност се разля по пода и проникна в трюма. Акумулаторите се разместиха, удариха се един в друг. Намирахме с в кораб, напоен с бензин, капитанът беше безумец.