Тя не отговори. Настъпи неловка тишина. Един съвет от мен — не опитвайте с психиатри играта на нерви, защото неизменно ще я загубите. Накрая неохотно промърморих:
— Добре, де, но нека е по-бързо, разполагам само с няколко минути.
— Благодаря, Карсън. Ако не разговаря с теб, ще изпадне в ужасно състояние и ще започне да създава проблеми. Ще помоля да го заведат в стая с телефон. Не затваряй.
Ванджи превключи на изчакване. Изминаха три минути. Пет.
От другата страна на линията някой вдигна слушалката.
— Джереми, ти ли си? — казах.
— Джереми, ти ли си?
Гласът ми се върна като ехо; Джереми беше съвършен подражател на мъжки и женски гласове, същински скорец. След миг отново заговори, този път с една октава по-ниско — струваше ми се, че чувам как някой прокарва мокър пръст по кристална чаша и тя „пее“ под докосването му:
— Да, аз съм, Карсън. Трогнат съм, че си спомняш името на човека, с когото сте излезли от една утроба. Не едновременно, но все пак утробата беше една и съща. Кучешки студ беше вътре, нали?
— Как си? — промърморих и още преди да довърша фразата, си дадох сметка колко е нелепа.
Джереми затисна с длан микрофона на слушалката, сякаш говореше с някого в стаята:
— Пита как съм. — Чух друг глас, който пак беше неговият. — Предай му, че сладките бяха много вкусни.
Той отмести длан от микрофона:
— Сладките бяха много вкусни, Карсън. Обаче не си спомням кога ми ги изпрати, братко — през първата или през третата година, откакто съм тук?
— Не съм ти изпращал сладки, Джереми.
— Така ли? — Той заговори като капризно момиченце. — Не ме ли обичкаш?
— В момента съм много зает. Искаш ли да се обадя утре?
— НЕ! НЕ МОЖЕ, НЕ МОЖЕ, НЕ МОЖЕ! Случайно да знаеш, че за пръв път от цяла ГОДИНА имам свободата да държа тази слушалка, покрита с кора от страх, обляна с пот?! Кой знае кога пак ще ми разрешат, затова се налага да поговорим. Как човек се издига в обществото, Карсън?
Въздъхнах:
— Не знам. Как?
— Ножът винаги помага — изкиска се той. — Схващаш ли? Става за… рязане на ГЛАВИ! Май имаш малък проблем в Мобийл, братко. Трябва ли ти помощ? Ако човек пътува за Исландия, трябва да вземе за спътник някого, който говори местния език, n’est pas?
— Джереми, не мога да…
— Първият ни приятел беше… или може би още е с двойна резба — някой си Джералд Елтън Нелсън, двайсет и две годишен, обезглавен с остър инструмент в парк Баудъри, облечен е бил с… и така нататък и така нататък — дописката в „Мобийл Реджистър“ беше ужасно СУХОВАТА! Вчера разбрах, че друг нещастен младеж си е легнал без глава. Името му е френско… май беше Дюшам. Дано не си е загубил и художническата барета. Съобщиха за него по новините, но само с няколко думи. Ти ли се занимаваш с убийствата?
— Нямам право да говоря…
Джереми удари слушалката в нещо:
— АЛО? АЛО? Свързахте се с нашето предаване „ОБРАТНО КЪМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА“. — Той затисна с длан устата си, започна да издава съскащи звуци, напомнящи радиосмущения, внезапно престана. — Отново имаме връзка, господин Райдър. Нещо ви тежи на съвестта ли? Не можете да го споделите с нас, не можете да го споделите с нас, така ли? Драги господине, забравихте ли как с вас часове наред обсъждахме предишен инцидент! Спомняте ли си името ДЖОУЕЛ ЕЙДРИАН, многоуважаеми господине? Забравихте ли помощта, която тогава ви оказа вашият покорен слуга? ЗАБРАВИ ЛИ, ЧЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА МЕН ЗАЛОВИ УБИЕЦА, КАРСЪН?
Заслушах се в биенето на сърцето си. След няколко секунди, които ми се сториха цяла вечност, прошепнах:
— Не съм забравил.
— Леле, колко ще се забавляваме този път! Нямам търпение да започнем. Мисля си да наема специалист по обзавеждането, за да промени обстановката в жилището ми, та да ти бъде уютно, като дойдеш.
— Джереми, няма да…
— Донеси всички снимки и материали — ще ги разгледаме както възрастните дами разглеждат албуми със снимки на починали приятелки.
— Нямам намерение да…
— НЕ МЕ ПРЕКЪСВАЙ, КАРСЪН, НЯМАМ ВРЕМЕ! Искам да се обадиш на доктор Проуз, на малката Проузи… и да предупредиш тази изсушена дърта слива за предстоящото ти посещение.
— Няма да бъде скоро, Джереми.
— Напротив — прошепна той, но достатъчно силно да го чуя. — Имаме си работа с момче, дето е на обратна диета — о, как добре го познавам!
— Не те разбирам.
— За обратната диета ли питаш? Елементарно е, Карсън. Колкото повече се тъпчеш, гладът ти нараства. Доскоро, братко.
Той затвори телефона. Вперих поглед във вратата към терасата. Денят, който само преди минути изглеждаше толкова обещаващ, ми се стори потискащ, светлината на залязващото слънце бе като висок и писклив глас, който дразни слуха. Докато спусках щорите на всички прозорци, една фраза на Джереми непрекъснато се натрапваше в съзнанието ми: „Колко ще се забавляваме този път!“