19:01. Тази вечер.
Господи! Преди да цъфне на прага ми, Ейва беше изпила около триста грама шейсетградусов алкохол. Нищо чудно, че изглеждаше толкова лъчезарна — лицето й е било озарено от вътрешния огън. Ала този огън трябваше да се поддържа с гориво, което не се съдържа в разредените напитки, затова тя бе отскочила до колата, за да „зареди“ отново.
Бившият ми партньор Мечока беше алкохолик, който отпиваше от бутилката, скрита под седалката на колата, докато ме изпращаше за цигари или сандвичи. Работих с него десет месеца и отлично познавах признаците; знаех още, че щом Ейва изглежда почти нормално, след като е изпила такова количество твърд алкохол, това не й е за пръв път. Явно имаше достатъчно опит, за да разиграва подобни номера — отпиваше като истинска дама от разредената водка, но нарочно беше оставила протокола в колата, та изпита ли необходимост от нещо „по-твърдо“, да има извинение да се подкрепи от скритата бутилка. Алкохолиците са невероятно изобретателни по отношение на тайното пиене.
Гостенката ми вече заваляше думите. Скоро новата „доза“ спирт щеше да окаже въздействието си, но тя щеше да бъде в такова състояние, че едва ли щеше да забележи. Немислимо бе да й позволя да шофира до Мобийл. Почувствах се като начинаещ цирков артист, който жонглира с две запалени факли и искрящ фойерверк — как да продължа, без да се опаря?
— Оправи ли се с боклука? — провикна се тя, като отново отидох при нея.
Два факта ми направиха впечатление — първо, че не използва учтивата форма на обръщение, второ, чашата й, в който преди малко имаше течност само на дъното, отново беше пълна. Беше се промъкнала в дневната и се бе самообслужила от барчето ми. Хрумна ми, че това не е най-доброто начало на една връзка — тя тайно се е наливала с моята водка, докато аз разбивах колата й.
— И още как — отговорих. — Тази вечер няма да ми влизат мравки в гащите.
— Какво беше тофа за хащите? — още по-завалено произнесе тя.
— А, нищо. Шега в областта на ентомологията.
— Етамолгията? Наухата за про… прозхода на думите, нали? — Ейва присви очи — сигурен признак, че погледът й се замъглява. Няколко секунди се взира в часовника си, изведнъж скочи като ужилена:
— Закъснях. Трябва да тръгвам. — Направи една крачка, олюля се. — Пардон! — промърмори, наведе се и започна да разтрива глезена си. — Кракът ми е изтръпнал.
— Срамота! Такъв хубав крак да изтръпне!
Тя кокетно се усмихна:
— Благодаря за комплимента. И другият не е грозен.
Направи още една стъпка, отново залитна. Качеше ли се на колата, щях да бъда принуден да се обадя местните полицаи да я спрат. Нямаше начин бързо да я отрезвя, но можех да я тласна в обратната посока.
— Да ти приготвя ли още едно малко питие? — попитах. — „Едно за из път“, както се казва.
— Тц. Не ща повече — избърбори тя. Обаче не помръдна, а колебливо ме изгледа.
— Моля те, пийни още едно с мен, за да ми правиш компания. — Седни, мила.
Мила? — повтори Ейва, обаче аз вече бързах към кухнята. След минута й подадох чаша, пълна с водка, съвсем малко тоник и много лимонов сок, за да прикрие колко силна е напитката. Гостенката ми вече не беше в състояние да се преструва — на една глътка изпи една трета от алкохола. Наклони глава, отново присви очи, но явно й беше трудно да ги фокусира.
— Карсън, преди малко нарече ли ме „мила“?
— Да, Ейва.
— Защо? — Произнесе думата на две срички.
— Стори ми се уместно.
Тя се изправи, направи няколко колебливи крачки, облегна се на рамото ми. Помислих, че отново е загубила равновесие, докато усетих уханието на лимонов парфюм и допира на ледените й устни. Вкопчи се в мен, погали ме по гърба, по задника, освен миризмите на водка и лимон долових и горещата миризма на желанието й. Залитайки, криво-ляво се добрахме до сумрачната спалня. Накарах Ейва да седне на леглото, тя ме ухапа по шията точно зад ухото. Въпреки обстоятелствата чух воя на похотливия звяр в мен.
— Чакай ме тук, мила. Ще взема душ, но първо ще ти приготвя още едно питие.
— Побързай! — промърмори тя. Не знаех дали ме подканя да побързам с душа или с водката. Донесох й още едно питие, което бе нещо като термоядрена бомба.
Изтичах в банята, седнах на тоалетната чиния и няколко минути се обливах със студена вода, докато дойдох на себе си. След четвърт час гостенката ми вече спеше като заклана. Придърпах одеялото нагоре, неволно докоснах топлите й устни, за миг задържах пръсти върху тях. Досега бях видял две различни жени с името Ейва Даванъл; едната — безрадостно призрачно същество, което е чувствително като мимоза и лесно се гневи, другата — слънчево създание с невероятно чувство за хумор и заразителен смях. Възможно ли е и двете да са само „творения“ на алкохола. И ако е така, коя е истинската Ейва Даванъл?