Управителят се ухили — жълтеникавите му зъби определено не представляваха привлекателна гледка.
— Щото ще трябват поне три седмици да изветрее миризмата на педал.
— Шегобиец — промърмори Хари, когато онзи се повлече обратно по коридора. — Бас държа, че и на него не му е чиста работата.
Той затърси кутията, спомената в списъка с вещите, а пък аз направих кратък обзор на живота на Джералд Елтън Нелсън. Ако трябваше накратко да опиша обстановката, щях да използвам думата „мизерна“, за да придам Дикенсов оттенък на описанието. Мебелите, очевидно купени на старо, бяха в печално състояние и вече не можеха да бъдат продадени. Малкият телевизор беше произведен от фирма, чието название никога не бях чувал. Приборите и чиниите явно бяха откраднати от евтини ресторанти. Леглото беше двойно, на пода имаше и матрак. В чекмеджето на нощното шкафче намерих една банкнота от двайсет долара, две по десет и шепа дребни монети.
В средата на стаята беше поставена пейка за вдигане на тежести, около нея бяха разхвърляни гири и щанги. От външната страна на вратата на дрешника имаше огледало, в което се отразяваше леглото.
Както вече казах, обстановката в стаята беше мизерна, но шкафчето в банята беше истински рог на изобилието — претъпкано беше с шишенца с шампоани и балсами, тоалетна вода за уста, лосиони, гелове и кремове за ръце, флакони с лак за коса. Преброих седем четки за коса и три сешоара, четири различни пинсети. „Интересно за какво са му били пинсетите“ — помислих си. Докато броях шишенцата с одеколон — бях стигнал до единайсетото — Хари се появи с алуминиевата кутия. Беше по-голяма от кутия за храна, по-малка от дипломатическо куфарче. Капакът беше прикрепен на панти.
— Е? — попитах.
Хари обърна кутията, капакът се отвори, отвътре не изпадна нищо.
— Останало е само ехото — подхвърли той. — Никакви застрахователни полици, банкови извлечения, изрезки от вестници…
— Трябва да са тук — промърморих. — Има ги в списъка.
Хари хвърли кутията на леглото:
— Като бях малък, и аз казвах така на Коледа, Карс. Някой ни е изпреварил и документите са изчезнали яко дим.
Стърчах сред разхвърляната стая и поглаждах брадичката си, както правят озадачените детективи в телевизионните сериали.
— Боже, боже, какво ли означава това? — промърморих.
След срещата ни с началника, Скуил издаде заповед за ежедневни съвещания, които започваха в четири и половина следобед. На тях присъстваха Бърлю, лейтенант Гидри от „Престъпления срещу личността“, Том Мейсън; поканени бяха и всички детективи, които смятаха, че могат да подпомогнат работата. Днес това бяха Джим Арчиболд и Пърк Делкъс от Втори участък. На съвещанията се обсъждаха сведенията, получени от информаторите, принадлежащи към престъпния свят. В повечето случаи въпросните сведения представляваха смесица от непотвърдени слухове и пълни измишльотини. Невъзможно бе да се изчисли колко време се пропиляваше в преследване на призраци, възникнали във въображението на доносниците. Капитан Скуил докладваше на Хайръм, като поднасяше информацията както му е угодно. След знаменателната оперативка бях виждал шефа само веднъж, и то по телевизията — направи ми впечатление, че говори спокойно и уверено и използва речника на капитана.
Скуил влезе и зае председателското място, до него се настани сянката му Бърлю, както обикновено преживящ вестникарска хартия.
— Да побързаме, колеги. Имам доста грижи покрай онова евтино курве, дъщерята на преподобния Дейтън. Има ли нещо ново във връзка с убийствата на Нелсън и Дюшам?
Забелязах, че е възбуден, очите му блестяха — заради скандала с дъщерята на пастора му се предоставяше възможност да контактува с медиите — единственото, за което притежаваше талант.
Съвещанието вървеше мудно, колегите от другите участъци първи взеха думата и докато говореха, често се повтаряха. Още сутринта се срещнахме и обменихме мнения, но без вездесъщото присъствие на Скуил като посредник; докато слушах с половин ухо, си мислех, че само си губим времето. Тобайъс и Арчър бяха открили, че Дюшам е бил ищец по гражданско дело — повдигнал бил обвинение срещу някакъв клиент, който отказал да му плати за свършената работа. Нелсън пък преди две години бил арестуван в Пенсакола за проституиране. Разбира се, формално щяхме да проучим двата инцидента, но бях сигурен, че нямат отношение към убийствата. Въпреки това Скуил щеше да съобщи на репортерите, че полицията разполага с нови улики, които ще подпомогнат разследването.
Взех думата, след като колегите приключиха: