— Натъкнахме се на нещо странно, сър. В описа на вещите, открити при обиска на жилището на Нелсън, се споменава кутия, съдържаща банкови извлечения, писма, изрезки от вестници и така нататък. С Хари я намерихме, но беше празна.
Скуил високомерно махна с ръка и се впусна в обяснения, които щяха да бъдат уместни, ако провеждахме акция за набиране на средства за подпомагане бюджета на полицията:
— Допусната е грешка в описа. Неприятно ми е да го призная, но се случва често. Хората ни са малко и се преуморяват, нищо чудно, че…
— Обискът е извършен от Бил Харолд и Джамал Тейлър. Говорих с Тейлър — той потвърди, че описал всичко, което е било в кутията.
— В такъв случай става въпрос за кражба, Райдър. Невъзможно е да поставим денонощна охрана…
— Лепенката на вратата беше непокътната — прекъснах го. — Освен това е невероятно, че крадецът не е взел телевизора и парите от чекмеджето на нощното шкафче, а само куп хартийки.
Капитанът поклати глава, иронично се усмихна:
— Накъде биеш, Райдър?
— Всичко е описано в рапорта ни. Дюшам и Талмидж са се срещнали чрез обявите за запознанства, поместени в „Нюзбийт“. Исках да проверя дали изрезките, за които вече стана дума, са от същия вестник или от страницата с обяви на „Реджистър“. Може би престъпникът се е свързал по същия начин с Нелсън. Теорията е доста невероятна, но искам да изключа обявите като средство, чрез което убиецът подбира жертвите си.
Бърлю издаде звук, напомнящ оригване. Скуил намръщено го изгледа, после отново се втренчи в мен:
— Това не ти влиза в работата, Райдър. Ако не ме лъже паметта, двамата с Нотилъс трябва да се занимавате с психологическия аспект на престъпленията. Например какво означават посланията върху труповете?
— Нямам представа.
— Нима? Прекрасно. Това ще ви задам друг въпрос — известно ли ви е дали посланията са важни?
— За убиеца са важни. Но това не означава, че…
Той иронично се усмихна:
— Признавате, че са важни. Но вместо да се захванете с дешифрирането им, сте се хванали да търсите някакви изрезки от вестници.
— Засега това е единственото, за което можем да се хванем.
— Точно така! Правите се на интересни, но не сте свършили нищо. Нищичко! Нула! Кой е престъпникът? Какво го мотивира? Какво означават посланията, изписани върху труповете?
— Да не си въобразявате, че като докоснем думите, като по магия, ще проумеем значението им?
Усмивката му се разшири — като го гледах, повече ми приличаше на озъбена акула.
— Не ми хитрей, господинчо!
— Само обяснявах защо документите, които са изчезнали от жилището на убития, може би имат значение за разследването.
Скуил се облегна назад, сякаш изведнъж загуби интерес, и обяви:
— Остави детективите от съответните управления да вършат ежедневната работа, Райдър. Ако „Сопол“ не прави друго, освен да върви по петите на колегите си… — Той разпери ръце. -… значи съществуването му става излишно.
Хари побърза да се намеси:
— Именно като вървяхме по петите на колегите, разбрахме, че документите са изчезнали.
Капитанът се престори, че не го е чул. Изправи се и попита:
— Има ли някой друг, който да иска да се изкаже? — Тонът му недвусмислено говореше, че това няма да му е приятно. Огледа ни и добави: — Свободни сте. Следващия път се постарайте да изложите конкретни факти. — На излизане процеди „Сопол!“, като се постара всички да го чуят.
Докато колегите се изнизваха, с Хари не помръднахме от местата си, само се взирахме в ръцете си. Том ни потупа по раменете и печално промърмори:
— Май ви има зъб, момчета. Без основание ви натика в кучи задник. Ще се радвам пак да работим заедно.
— И ние — изръмжа партньорът ми.
Върнахме се в канцеларията, хвърлих на бюрото записките си:
— Скуил ни нарежда да водим разследването, после ни отзовава. Изпраща ни по задачи, после казва, че не сме необходими. Няма представа какво прави.
Хари се тръсна на стола:
— Грешиш, Карс. Скуил е наясно. Бедата е, че ние не сме.
Помъчих се да подредя обърканите си мисли.
— Ако СОППЛ предоставя улики, но някой проваля работата, екипът ще получи ли признание?
Погледът на партньора ми беше най-красноречивият отговор. Работехме почти денонощно, в замяна ни наричаха „некадърници“ — бях готов да се обзаложа, че Скуил вече е споделил с Хъмбри мнението си за нашите умения. Ала ако откриехме нещо, той щеше да заяви, че се е получило благодарение на колективните усилия на служителите и СОППЛ няма никаква заслуга. Започвах да чувам как часовникът отброява последните минути на отряда, след което щеше да прозвучи погребален звън.