Възможно е момичета на осемнайсет-деветнайсет години да останат закръглени и пухкави, но в повечето случаи на тази възраст лицата им са като на зрели жени. Младежите се източват по-бързо, особено ако тренират, обаче колкото и да се стараят да изглеждат по-възрастни, физиономиите им остават детски. Наболата брада не прикрива погледа, което показва до каква степен всичко зависи от очите. Джими Фериър беше от най-безнадеждните случаи — тепърва му е предстояло да заприлича на зрял мъж; знаех, че на деветнайсет години е изглеждал по същия начин както и на дванайсет. Само тялото му отговаряше на възрастта му. Усърдните тренировки с щангите бяха дали резултат — мускулите му бяха ясно очертани, раменете му се бяха разширили.
Внимателно разгледах снимката… и забелязах нещо, което отначало не се набиваше на очи — татуировката липсваше.
— Смяташ, че Кътър ги е избирал по обявите ли? — попита Хари.
Скръстих ръце зад главата си, загледах се в тавана на купето. До лампичката се мъдреше отпечатък от подметка. Изглеждаше с моя размер. Зад нас някой натисна клаксон, Хари натисна газта.
— Само предполагам. Дюшам и Талмидж са се запознали чрез обявите в „Нюзбийт“. Оказва се, че и Фериър ги е чел.
Партньорът ми вдигна очи към огледалцето за обратно виждане:
— Какво ще кажеш за запознанството на Нелсън с Тери Лосидор? Доколкото си спомням, срещнали са се в някакъв клуб.
— Това момиче послъгва. Интересно защо.
Хвърлих на седалката до него разпечатката на писмото на Фериър със снимката му. Хари я разгледа, докато шофираше.
— Къде е татуировката?
— Още не са му я направили.
Той се обърна за миг и озадачено ме изгледа.
— Може би убиецът не е „получил“ човека, когото е искал.
Хари се позамисли, после кимна:
— Татуировката е съвсем скорошна.
— Кътър го избира по снимката, на която татуировката липсва — заразсъждавах на глас. — Примамва го, убива го, но когато смъква панталона му, за да започне да пише…
— … го очаква изненада.
— Поради някаква причина глупавата рисунка му е попречила да обезглави Фериър.
— А може би са го прекъснали… Мамка му! — Той рязко завъртя волана.
Стиснах очи, очаквайки да чуя стържене на метал, но като по чудо сблъсъкът с другата кола се размина.
— Според сержант Тейт престъпникът би могъл да направи каквото пожелае — отбелязах.
— Джери е имал татуировка, Карсън, въпреки това е бил обезглавен. Как ще го обясниш?
Представих си снимките на труповете в моргата, мислено ги прегледах.
— Посмъртните петна — прошепнах. Побиха ме тръпки, обзе ме познатото усещане, което подсказва, че наблизо има невидима линия и трябва да вървим напосоки с протегнати ръце, докато я докоснем.
— Жертвите са били по гръб, Хари. Така кръвта се е стичала само там, отпред не са оставали петна. Той ги оставя по гръб не само за да пише върху тях — за него е важно как изглеждат отпред.
— Рисуване по тялото… — замислено промърмори той — … тялото като форма на изкуството. Може би именно това е целта му. Съвършеният труп, чрез който да предаде на някого съвършеното послание.
— Съвършеният пратеник! Боже мой, ами ако труповете са въплъщения на самия него?
— Негови копия ли?
— По-скоро нещо като… дубльори.
Нещо като паяжина се плъзна върху дланта ми. Стиснах юмрук, но тънката нишка се изплъзна. Споделих с Хари намерението си да помоля Уил Линди да ми осигури достъп до графика за аутопсиите, после насочихме вниманието си към Фериър и връзката му с „Нюзбийт“. Посочих разпечатката от файла в компютъра му:
— Имаме датите, на които той е отговарял на всяка обява, но не разполагаме с копие от броевете на вестника.
Той сбърчи вежди:
— Само обявите ли ти трябват? Смятах, че те интересуват адресите на подателите.
— Архивите са изпепелени, но по номера в обръщението знаем на кои обяви е отговарял Фериър. Няма да се учудя, ако сам си ги е измислил.
Хари се засмя, плесна с ръце:
— Спомняш ли си онзи тип във фломатон, колекционера на географски карти? Миналата година във вестника имаше дописка за него — жилището му буквално било претъпкано с тях.
Разбира се, че си спомнях — беше прекалено странно, за да го забравя. Бях изрязал статията и я бях скътал в папката с етикет „Шантав свят“.
— Човекът притежавал карти от всяко кътче на земното кълбо — Токио, Мурманск, Улан Батор. Сателитни, геоложки и топографски карти, карти за гъстота на населението в даден район, на брой на кучетата на квадратен акър.