Тръгнахме обратно през лабиринта, Хари носеше с протегнати ръце броевете на „Нюзбийт“, все едно бяха корона, положена върху кадифена възглавничка. Старецът вървеше след него и одобрително кимаше. Минахме край купчинка вестници, нещо привлече погледа ми. Взех най-горния — съвсем нов брой на „Льо Монд“ — потупах стареца по рамото, вдигнах вежда, все едно питах: „Какво е това?“
— Забранено удоволствие — отвърна той и се усмихна като Мона Лиза.
Щом се върнахме в службата, изгоних от малката заседателна зала двама чистачи, които си убиваха времето с игралния автомат. Обадих се на Кристал Оливет-Толивър и я помолих да ми съобщи кодовете за обявите за запознанства. Тя възторжено посрещна новината, че можем да й заемем копия от „Нюзбийт“, и не прояви любопитство, когато я помолих да ги изглади, преди да ги върне. Обясних на Хари кодовете и двамата се захванахме с преглеждане на обявите, като започнахме с номерата, посочени в отговорите на Фериър.
Забелязах, че той отдалечава вестника от очите си, за да прочете по-дребния шрифт.
— Отдалеча ли го още пет сантиметра, ще трябва да сложа очила — промърмори и прочете обявата: „24-годишна от бялата раса търси приятелство, а по-късно може би СВ с привлекателен, забавен и почтен мъж на възраст между 21-28. Обича разходките в парка и романтичните преживявания на брега на океана.“ Какво е СВ, Карс?
— Сериозна връзка.
Той презрително изсумтя:
— Аз пък си помислих, че е съкращение от „семейна възможност“. Казано с други думи, съобщение от необвързани жени, че искат да се омъжат и да народят куп деца.
— Фериър също е обичал да кисне на плажа. Може би е отговорил на обявата, защото си е въобразявал, че е намерил сродна душа.
Хари разгърна друг вестник:
— „27-годишна симпатична блондинка търси приятелство с човек (да бъде в добра физическа форма и да тренира редовно), с когото да ходят на кино, на ресторант, да се разхождат по брега на лунна светлина. Възможна СВ…“
— Още една любителка на романтичните плажни изживявания — въздъхнах. — Не ни е от полза.
Следващите четири обяви все едно бяха клонинги на първите. Обезсърчих се, болката отново запулсира в слепоочията ми. Партньорът ми взе последния брой на „Нюзбийт“. Разгърна го и зачете на ум, като плъзгаше пръст надолу по страницата. Изведнъж ръката му замръзна.
— Бинго! — прошепна, обърна вестника към мен, посочи обявата. В този момент разбрах, че понякога не само молитвите, но и кошмарите се сбъдват.
Дама от бялата раса, отскоро в града, търси партньор. Лудо желая мъж на възраст 20-30 години, висок минимум метър и осемдесет с тегло около осемдесет килограма. Гърдите му да не са окосмени, бицепсите му да са добре оформени, да е широкоплещест. Да няма белези от операции или други дефекти на кожата, коремът му да е плосък. Заемам престижна длъжност в голяма компания. Висока съм 1.68, тежа шейсет килограма; имам руса коса, дълги бедра, големи гърди и страст към необичайни сексуални приключения. В случай, че сте женен или имате сериозна връзка, ще бъда много дискретна. Ако отговаряте на гореизброените условия, моля, изпратете писмо и снимка (държа да бъдете гол или по бански гащета, лицето може да не се вижда, ако сте срамежлив), не забравяйте да напишете номера на вашия телефон. Ще отговоря на всички писма, получени в разстояние на една седмица.
— Лицето може да не се вижда — отбеляза Хари, — защото скоро няма да го има.
— Колко ли души са му писали? — промърморих. Нахалството на престъпника бе изумително.
Партньорът ми се ухили:
— Само по ръст отговарям на изискванията, ама бих посветил цял ден да отговоря на такава дама.
— Значи Тери лъже — казах замислено. — Запознала се е с Нелсън чрез обявите. Кътър — също.
— Знам само две причини да послъгваш, братко — да загубиш нещо, ако кажеш истината, или да го запазиш чрез лъжа.
Този път Тери няколко секунди се взира през шпионката, едва след това вдигна предпазната верижка и отмести резето.
— ДЧЛЧ? — прошепна Хари. Питаше дали ще разиграем фарса, наречен „Доброто и лошото ченге“.
— Винаги съм си падал по класиката. Аз ще бъда ЛЧ.
Тери надникна през открехнатата врата и промърмори:
— Какво обичате?
— Да отговорите на още няколко въпроса — сопнах се. — Отворете веднага!
— Ще ви отнемем само няколко минути, госпожице Лосидор — намеси се партньорът ми.
Тя ни покани в кухнята — след работа се беше отбила в супермаркета, бяхме я прекъснали, докато е прибирала покупките.