— Миналия път ви казах всичко — промърмори и пъхна под плота опаковка от дванайсет бутилчици диетична газирана напитка.
Облегнах се на стената до умивалника, а Хари взе да изважда продукти от хартиените пликове и да ги подава на младата жена. Продължих атаката:
— Бяхме в „Ловен клуб“, госпожице Лосидор. Показахме снимката на Джералд, но никой не си спомни да го е виждал. Интересно — нали там сте се запознали? Бъдете добра да опишете сервитьора или сервитьорката, които са ви обслужвали, за да ги разпитаме.
Тя се изправи на пръсти, за да сложи на най-горната полица бурканчето с фъстъчено масло:
— Не си спомням…
— Защо не ни казахте, че сте се запознали с него чрез обявите в „Нюзбийт“? — прекъснах я.
Тери залитна, изпусна бурканчето, то отскочи като топка.
— Здрави са тия пластмасови бурканчета — отбеляза Хари.
Тери се обърна:
— Запознахме се в „Ловен клуб“, това е!
— Лъжете. С детектив Нотилъс знаем истината, сега чакаме някой да ви я каже.
Тя се позамисли, изведнъж посърна, прегърби се, отпусна се на стола до масата. Изгледаше така, сякаш играе роля в пиеса, поставена в гимназията.
— Имате право — промълви и ме погледна умоляващо. — Съжалявам.
— Съжалявате, че имам право, така ли?
— Съжалявам, че ви подведох. Исках само…
— Да отидете в затвора за възпрепятстване на работата на полицията!
Тери се втренчи в скръстените си ръце:
— Мама казваше, че обявите за запознанства са за хората, които повече се интересуват от секс, не от истинско приятелство.
— Сама ли си пишеш репликите, госпожице? — избухнах. — Или си наела хумористи? — Забелих очи, подигравателно се усмихнах. Може би и тези жестове бяха типични за герой от училищна постановка.
— Дръж се прилично, Карсън — смъмри ме Хари.
— Писна ми да дрънка глупости!
— Хей, я по учтиво! — озъби се Тери. — Намирате се в моя дом!
— О, да! Дома, в който живееш с господин Пухчо — продължих все така грубо. — Миналия път той ли трополеше в спалнята?
Тя настръхна:
— Събори една книга от полицата. Защо питате?
— Да не би да е станало грешка? Говорим за господин Пухчо с дългата бяла козина, който си пада по розовите нашийници, така ли?
— Не разбирам накъде…
— Интересно дали е същият господин Пухчо, когото видяхме да влиза у вас, след като си тръгнахме.
Устните й се раздвижиха, но от гърлото й не се изтръгна нито звук. Едва след няколко секунди си възвърна дар слово.
— Нямате право да се бъркате в личния ми живот! — възкликна. — Ако обичате, напуснете!
— Я кажи — заряза ли Джералд, след като ти сви мангизите, или продължи да го чук… да се срещаш с него?
Тя посочи вратата:
— Вън! И двамата!
— Няма да мръднем от тук, докато не чуем истината — изръмжах, пристъпих към нея. Тя вирна брадичка, но машинално отстъпи назад.
Хари ме потупа по рамото:
— Карсън, успокой се, остави ни да си поприказваме с госпожица Лосидор.
Отново се облегнах на стената и се намръщих. Той се обърна към Тери:
— Интересуват ни фактите, госпожо. Не желаем да ви създаваме неудобство.
Тя повтори казаното преди малко, все едно рецитираше заучени реплики. Когато за пръв път я видях, я помислих за мекушава, ала с всяка изминала минута се убеждавах, че съм сгрешил. Щеше ми се да проникна в душата й, да разбера какво се крие там. Само че нямахме инструменти; разполагахме само с няколко камъчета и не знаехме в каква посока да ги запратим. Отдръпнах се от стената, хвърлих най-голямото:
— Бас дължа, че госпожицата знае какво е правил в Билокси хубавецът Джери. И на кого го е правил.
Оказа се, че съм улучил право в целта. Забелязах страха в очите, тя се помъчи да го прикрие, като изкрещя:
— Какви ги дрънкате?
— Виж какво, вече трима души са мъртви, убиецът ги избира по обявите в „Нюзбийт“. Защо не ни кажеш къде намери сексмашината Джери?
Тери заговори, като размахваше пръст при всяка дума:
— Вие… сте… шибани… откачалки!
Хари застана помежду ни:
— Карсън, така до никъде няма да стигнем. Излез и се успокой.
Тери се разциври, той взе да я успокоява, аз се отдръпнах и застанах до кухненския плот. Върху него имаше пепелник, в който се въргаляха два фаса с червило по тях и нещо сивкаво, напомнящо какавида на насекомо. Бях виждал подобни „какавиди“ в пепелниците на гарата. Възползвах се от мига, в който Тери не ме гледаше, докоснах го с нокът.
Сърцето ми лудо затуптя, запитах се дали не се лъжа. Понечих да взема сивкавото топче, но в този момент Тери, която упорито се придържаше към версията за запознанството в „Ловен клуб“, отново обърна глава.