Гневно прекосих кухнята, изблъсках Хари встрани:
— До гуша ми дойде от тъпотиите ти, глупачко! Още една лъжа и ще те тикна в пандиза в една килия с поне двайсет лесбийки!
Тя изпищя и побягна към банята. Върнах се, грабнах от пепелника топчето, кимнах на Хари, който озадачено се блещеше, прошепнах:
— Да се изпаряваме.
Тери надникна през открехнатата врата, заразмахва юмрук и заплаши, че ако веднага не напуснем дома й, ще си имаме работа с адвоката й. Хари вдигна ръце, сякаш се предаваше, заднешком тръгна към външната врата, като се преструваше, че ме извежда насила:
— Отиваме си, госпожице Лосидор. Извинете за безпокойството. Днес колегата е малко кисел, но му е простено — сутринта умря любимият му пор. Благодаря, че ни отделихте време. Доскоро.
Качихме се в колата. Той се обърна към мен:
— Не знам какво целеше, но изпълнението ти беше достойно за „Оскар“. Намирисва ми, че госпойцата ни върти на малкия си пръст.
— А това на какво ти мирише? — Извадих от джоба си топчето.
Той го погледна:
— Прилича на мръсна дъвка.
— Грешиш, братко. Дъвкан вестник е. — Подхвърлих топчето върху дланта си. — Случайно да познаваш някой с шантавия навик да дъвче хартия?
Като гледам, скоро ще ви препращат писмата на този адрес — намръщено подхвърли Бриско Шелтън. Надничаше през открехнатата врата, но не беше свалил предпазната верижка. Носеше същата тениска и широкия панталон, с които бе издокаран при предишните ни посещения. Ако се съди но звуците, гледаше и същия порнофилм. Май му беше необходима отпуска от сегашния му живот.
— При предишния ни разговор споменахте, че сте видели човек, който от време на време е посещавал Нелсън.
От стаята женски глас изстена:
— Миличък, искам да те…
Шелтън пламна, наведе глава. Изненадах се, че още е способен да изпитва срам. Показах му снимката, която бях копирал от личното досие на Бърлю:
— Този ли е?
Жената нададе вик, подобен на тиролска песен. Управителят се намръщи, заговори по-високо:
— Тц. Този е много по-шишкав. Очичките му са потънали в сланина — чудно как още вижда.
През процепа му подадох фотографията:
— Разгледайте я, за да сте съвсем сигурен.
— Не е човекът, за когото ви казах. — Върна ми снимката и добави: — Тоя е голямо грозилище.
— Дебел и грозен. Бих казал, че грозотата му надвишава телесната му маса. А той е много як.
Пъхнах снимката в джоба си. Сега мъжът и жената на порнокасетата бяха в конрапунктна хармония — той ръмжеше, тя го насърчаваше с неприлични думи.
Шелтън вдигна вежда:
— Як като футболист ли?
— Висок е над метър и деветдесет, тежи някъде към сто и четирийсет килограма.
— Подрязвах живия плет откъм сградата, в която живееше Нелсън, и видях един тип да се качва в колата си. Трябва да е било преди седмица. Нямаше да го забележа, ако не беше същинска горила. Обаче не видях лицето му, защото беше с гръб към мен.
— А тази жена виждали ли сте? — Подадох му снимка на Клеър. Той дълго се взира в нея, накрая промърмори:
— Никога. Такава мадама лесно не се забравя.
Актрисата в порнофилма закрещя с цяло гърло, симулирайки оргазъм, партньорът й я последва. Шелтън вероятно забеляза съжалението в погледа ми, защото гневно смръщи вежди. Благодарих му, той затръшна вратата под носа ми. Тръгнах да излизам, изведнъж Шелтън надникна навън.
— Хич не ми пука какво си мислите за мен, господин детектив Голяма клечка — изкрещя с треперещ глас. — Жена ми е в болницата, завързана за една от онези машини! Няма да й изневеря, докато е жива!
Пътят от сградата до колата ми се стори безкраен.
Влязох в паркинга на моргата, видях, че лъскавият златист лексъс на Клеър не е на обичайното си място, паркирах и изтичах в сградата. Научих, че са повикали доктор Пелтиър на местопрестъпление в Маунт Върсън, но скоро щяла да се върне. Уил Линди беше в канцеларията си, надникнах да му кажа „Добро утро“. Обширното помещение бе обзаведено с картотека и големи шкафове, дълъг бюфет, телевизор. Имаше дори нещо като килер, в който се съхраняваха видеокасетите.
Заварих Уил да ги подрежда върху една полица. Като ме чу да влизам, се обърна:
— Идваш да ми кажеш, че сте намерили проклетото нещо ли?
— Моля? За какво говориш?
— За масата, разбира се. — Той изпитателно ме изгледа. — Май не знаеш. Снощи е имало обир.
— Тук ли?
— Навън. — Линди поклати глава, изглеждаше едновременно озадачен и развеселен. — Някой е откраднал от склада маса за аутопсии.