Най-важното е да се владее!
Да се владее.
Отвори очи, отново посегна към бутоните. Накара мама да преглътне думите си и също като черно слънце, залязващо зад снежнобяло море, тя го остави на мира и му позволи да работи през цялата нощ.
Искам Бърлю да мисли, че заплашваме Тери, че има опасност тя най-сетне да изплюе камъчето. — Огледах се да се уверя, че не ни подслушват. В голямото работно помещение на детективите бе необичайно тихо; Нейлър и Скот се потяха над рапортите си, Пендъри шепнеше в мобилния си телефон — разговаряше или с информатор, или с гаджето си — поредната блондинка със силиконов бюст. Всички останали бяха по задачи или се мъчеха да създават това впечатление.
Хари се престори, че не ми вярва:
— Ами ако грешим? Ако казва истината?
— От километри си личи, че не й е чиста работата. И ти го забеляза.
Двамата с Бърлю бяха свързани по някакъв начин, освен ако тя имаше гадже, пристрастено към дъвченето на вестникарска хартия. Невидимите нишки още се губеха, но тук-там се показваха разнищени краища. Време беше да дръпна с всичка сила един от тях и да видя какво ще се появи.
— Признаем ли че разследваме убийството на Нелсън, Скуил ще превърти — промърмори Хари. — Може би ще ни представи за мъмрене заради неподчинение на прекия началник.
На практика това означаваше лишаване от едномесечна заплата, в повечето случаи предшестваше понижение. И със сигурност щеше да бъде краят на СОППЛ.
— Ще поема цялата вина, Хари. Аз претърсих жилището на Нелсън и се обадих на Фридман.
Той поклати глава:
— Не си познал. С теб сме като братя Райт, а този самолет е двуместен. Време е да притиснем Бърлю. Бедата е, че той е от ония, за които се казва: „Къде го чукаш, къде се пука.“
— За всеки случай си приготви чадър, да не те изпръскат лайната.
Той се замисли, погледна ме изпитателно:
— Вероятно си даваш сметка, че ще се наложи да притиснем и доктор Пелтиър. Готов ли си да го приемеш?
Графикът за извършване на аутопсиите беше потвърдил най-ужасните ми предположения — през май Клеър беше взела четири дни отпуска, три от които съвпадаха с пребиваването на Нелсън в Билокси.
Кимнах:
— Готов съм.
— Не си — промърмори той. — Но знаеш, че е неизбежно.
По някаква прищявка на Скуил ежедневните съвещания вече се провеждаха в пет и половина следобед. Мърморковците твърдяха, че го е направил нарочно, за да ни развали вечерята. Може би имаха право. Присъстваха обичайните хора включително Бърлю. Той се облягаше на стената, стиснал беше дланите си — или правеше изометрични упражнения, или сам се поздравяваше. В помещението миришеше така, сякаш кафеварката не беше престанала да работи през целия ден, или някой бе използвал стаята, за да разтопи катран. Хари прегледа бележките си, погледна Скуил и заговори:
— Попаднахме на следа, свързана с Нелсън. Смятаме, че бившата му приятелка Тери Лосидор премълчава нещо.
— Искаме да я призовем на разпит — намесих се. — Чувства се сигурна в дома си, но да видим как ще реагира, когато я попритиснем.
Бърлю отпусна ръце. Скуил скочи на крака, лицето му беше пламнало от гняв:
— Нелсън ли? Казах ви да се занимавате само със случая Дюшам! Наредих ви, а вие не сте се подчинили на…
— Двете жертви не са в херметически капсули, сър — прекъсна го. — Докато вървяхме по следите на едното убийство, пътеките се пресякоха и отново попаднахме на Нелсън.
Капитанът стисна зъби, едва чуто процеди:
— Пак говориш за онова, дето липсва от тъпата кутия, нали? Някакви скапани изрезки от вестници и прочие глупости.
— Не — отговорих, разширявайки границата между истината и лъжата. — В хода на разследването се натъкнахме на нова информация.
Скуил се втренчи в мен, като че ли искаше с поглед да ме изпепели. На челото му пулсираше вена. „Спукана ни е работата — помислих си. — Ще ни отстрани от разследването…“
Някакъв стол изскрибуца като зле настроена цигулка, всички присъстващи се обърнаха към Уоли Далър. Той престана да се върти на стола, сключи пръсти зад главата си. Сакото му беше измачкано, вратовръзката — изкривена.
— Райдър има право, сър! Няма значение кой ръководи работата, стига да има напредък. Това е целта, нали така? Да хванем проклетия убиец.
Скуил понечи да каже нещо, но сякаш си беше глътнал езика. Настъпи тишина, забелязах, че мнозина от присъстващите утвърдително кимат или мърморейки, изразяват съгласието си. Роуз Бланкъншип скочи на крака — вероятно й беше втръснало да наблюдава как поемаме ударите, а за награда ни мъмрят.