Беше късен следобед — именно тогава влагата, изпаряваща се от залива, се изливаше върху сушата. Наблюдаваха се странни природни явления — слънцето блести над половината нива, докато върху другата половина падат дъждовни капки големи колкото стъклени топчета. Погледнах през грамадния прозорец — тъмни кълбести облаци бяха надвиснали като кореми на бременни биволици. Между тях се прокрадваха почти незабележими тесни ивички синьо небе. Хари се понамести на столчето. Прокашлях се, обърнах се към Зейн:
— Вие сте отговаряли за документацията, нали?
Той отговори, без да отмести поглед от черните си обувки, излъскани до блясък:
— Аз съм бизнесменът, Клеър — лекарката.
— Обзалагам се, че идеята е ваша.
— Производителите на медицинско оборудване често се обръщат към нея за мнение относно качеството на продукцията им. Предложих й да основе консултантска фирма… заради данъците и така нататък. Нарекохме я „Бейсайд Кънсалтинг“.
Крадешком погледнах Клеър, но лицето й беше безизразно, все едно бе издялано от камък. Бяхме дошли да разговаряме със съпруга й, но тя неочаквано се появи и грабна папката. Разгледа три снимки — повече, отколкото бяха необходими да разбере истината — после безмълвно ги подаде на съпруга си.
Това се случи преди десет безкрайни минути.
— Сега разбирам защо бяхте толкова потресен, като видяхте в моргата трупа на Нелсън. Познахте го, нали?
— Ръцете му… гладката му кожа… — Зейн с длани закри лицето си. Ноктите му с грижливо поддържан маникюр блестяха като седеф. Носеше тънка златна венчална халка, на кутрето му блестеше голям сребърен пръстен. Клеър потръпна, изгледа го с отвращение.
— Трябвало ви е прикритие за пътуването до Билокси — продължих. — Платили сте с чек от името на фирмата.
— Не сте поемали риск — преди малко казахте, че само вие се занимавате с документацията.
Той прокара длан по челото си:
— Клеър подписва данъчните декларации.
— Запознали сте се с Нелсън чрез „Нюзбийт“.
— Веднъж го преглеждах, вниманието ми беше привлечено от една обява… — Погледна съпругата си и измънка: — Търсех някого, с когото да разговарям, нищо повече.
Ръцете й се разтрепериха, но тя стисна юмруци. Зейн добави:
— Запознахме се, после… Не знам как да го обясня.
— Не сте го убили, нали? — прекъснах го.
От ужас очите му се разшириха:
— Не, за Бога! Въпреки че…
— Въпреки че двамата с Тери Лосидор са започнали да ви изнудват. Вие сте били „гърнето със злато“, с което толкова се е фукал.
Представих си как е станало — след като Тери е подала оплакване срещу Нелсън, той й е предложил процент от сумата, която ще получи от изнудването на Пелтиър. Тя вече е знаела, че алчността му е по-голяма от таланта му на дребен мошеник, затова се е нагърбила с изготвянето на плана. „Научил си, че съпругата на Пелтиър заминава за два дни, така ли? Джералд, накарай го да те заведе в някой шикозен хотел, преди това обаче ще монтираме в стаята миниатюрна камера…“
Зейн ме прекъсна:
— Той поиска сто хиляди долара.
— Бълха ви ухапала.
— Вече бях опознал Джералд и знаех, че той… те… ще продължат да ме изнудват. Споделих проблема си с офицера от полицията, отговарящ за охраната на различни мероприятия, които провеждам — събрания на акционерите, благотворителни балове и така нататък — някой си сержант Бърлю. Обещах му постоянна работа, ако вземе от изнудваните уличаващите материали.
— Ето каква е ползата да бъдеш копиеносец на Скуил — обясних на Хари. — Получаваш най-доходната допълнителна работа.
— Обещах на сержанта двайсет хиляди долара, ако намери и унищожи въпросните… материали.
Разбрах какво се е случило:
— Обаче той се е обърнал срещу вас, нали?
— След убийството на Дже… на Нелсън господин Бърлю на свой ред започна да ме изнудва. Заплаши, че ще разтръби за хомосексуалната ми връзка с убития, който отгоре на всичко много пъти е бил задържан за притежаване на наркотици и хомосексуални контакти срещу заплащане. Щеше да избухне скандал, да стана за посмешище.