Тя му подаде ръка:
— Здравейте, Джереми, аз съм прия…
— Какво търси тук ТОВА? — Той скочи от леглото и застана пред мен, като демонстративно се стараеше да не поглежда спътничката ми. — Не може да разговаряме в негово присъствие.
— Ако искаш, доктор Даванъл ще седне в ъгъла и няма да ни пречи.
— И ДУМИЧКА НЯМА ДА КАЖА, докато ТОВА е тук!
Свих рамене.
— Обеща, че ще говорим, после… ЗНАЕШ КАКВО ИСКАМ!
— Нищо не се е променило.
— ТЯ Е ТУК!
— Поканих я и настоявам да остане.
Той затвори очи, скръсти ръце:
— Няма да кажа нито дума.
— Тогава споразумението ни пропада.
Джереми се нахвърли върху Ейва, затрака със зъби, после отскочи назад; виждал бях да го правят маймуните в зоопарка, за да демонстрират, че те са господари на територията си. Тръгнах към него, но Ейва с поглед ме спря. Той я заобиколи — изплезил беше език, издаваше звуци, сякаш сърбаше; после сви пръсти като нокти на граблива птица, замахна към нея, засъска, заръмжа, няколко пъти се изхрачи на пода, престори се, че мастурбира.
Тя се прозина.
Джереми умоляващо извика:
— НЕ ИСКАМ ТОВА ДА Е ТУК! Отпрати я, Карсън. С нетърпение очаквам нашия… ритуал. Трябва да останем насаме, само двамата.
Погледнах часовника си:
— Времето тече.
Той отново скръсти ръце, тупна с крак:
— Няма да ти кажа нищо. Знам, Карсън. Знам кой го е направил.
— Знаеш как да манипулираш хората. Това е единствения ти талант.
Джереми затананика с детински гласец:
— Знам кой е, знам кой е, но няма да ти кажа!
Нямах представа дали лъже, или в изкривеното му съзнание е възникнала идея, която сме пропуснали. Все пак разчитах, че в крайна сметка ще се предаде, защото взаимно си бяхме необходими.
— Тя остава! — отсякох.
Джереми заскърца със зъби, сви се в ъгъла. Задълбочено заразглежда пръстите си, от време на време крадешком поглеждаше Ейва. Започна да лъска ноктите и в ризата и небрежно подхвърли:
— Я кажи, скъпа госпожо, колко взимаш за едно чукане?
— Не съм проститутка — любезно отговори тя.
— Всички жени са курви. ПО РОЖДЕНИЕ! С какво се занимаваш, та твърдиш, че не си курва?
— От професията ми ли се интересувате, господин Брайдуел? Аз съм помощник-патолог в окръжната морга.
Той се приближи до Ейва, отново започна да обикаля около нея. Пристъпих по-близо, за да й се притека на помощ, ако се наложи.
— МИЛИ БОЖЕ! — закрещя той, е юмруци заудря слепоочията си. — ЩЕ ПРЕСТАНАТ ЛИ НЯКОГА ЛИЦЕМЕРНИТЕ ПРЕСТРУВКИ? Как може нежно създание като теб да живее сред мъртъвци? Режеш ли труповете или само гледаш, а НЯКОЙ ПАРИЙ ВЪРШИ ЧЕРНАТА РАБОТА? „Ако обичаш, извади онова червено нещо, което прилича на мазен домат. Пусни го в стъкленица. Това е коледен подарък за един любовник.“ Какво ПРАВИШ е труповете, сладурче?
Ейва се изпречи пред него, той отстъпи встрани, тя пак препречи пътя му. Ни в клин, ни в ръкав ми хрумна, че сякаш танцуват танго. Джереми се вцепени, тя мило му се усмихна:
— Правя най-различни неща, господин Брайдуел. Но най ми харесва да им разпоря коремите, да седна в тях и да се возя като в кану.
Той подскочи, като че ли го удари ток. Изсъска през зъби, седна на леглото и стисна клепачи, все едно се мъчеше да попречи на мислите да проникнат в съзнанието му.
След повече от минута отвори очи, втренчи се в Ейва. Гласът му беше като скреж върху абаносов прозорец, студен като усмивката му:
— Току-що си купи билет за представлението, малката. Дано ти хареса. — Извърна се към мен, протегна ръка: — Носиш ли най-новите фотографии, братко?
Подадох му снимките на Бърлю. При предишното си посещение бях донесъл материалите, свързани с обезглавените трупове. Той поиска информация за всички убийства през последната година, чиито извършители не са били заловени.
Грабна снимките от ръката ми, разпръсна ги върху леглото и започна да ги разглежда; лицето му се озари от усмивка, изпълнена със злост, усмивка на адско изчадие.
Господин Кътър избърса потта от челото си, остави нивелира на полицата при другите инструменти, доволно огледа работата си. Новата лъскава маса за аутопсии стоеше в центъра на кабината под силната лампа, монтирана на ниския таван. Кражбата на масата се оказа фасулска работа, което му подсказа, че съдбата отново е на негова страна. Най-близкото шосе беше на четири километра, в този пущинак нямаше електрически стълбове, но това не пречеше на господин Кътър. Сам си „произвеждаше“ ток с помощта на акумулатори за кола, които бяха в трюма. Зареждаше ги малък генератор „Хонда“, но рядко го използваше, защото беше доста шумен.