— Защо отсича главите? — намеси се Ейва.
Той рязко извърна глава, жилите на шията му изпъкнаха като въжета:
— Защото НЕЩО трябва да ЛИПСВА, фръцло, но отрязаните пръсти ще посочат него, образно казано. Размърдай си мозъчето, ако изобщо го имаш — възможно ли е дори най-съвършеното тяло да функционира без глава? Не. Възможно ли е най-съвършеният патолог да упражнява професията си, ако е безрък? — Отново се обърна към мен и добави: — Я кажи, мили братко, как са били отсечени главите?
— С прецизност, на каквато е способен хирург.
Джереми скръсти ръце, нетърпеливо заудря с крак:
— Не е ли това почеркът на човек, обучен да реже трупове?
Ейва смръщи чело:
— И двамата грешите. Отстраняването на главите не е било толкова прецизно.
— Май забравяш, че само едната ръка на докторчето е читава, ПАЧАВРА ТАКАВА!
Изведнъж Джереми се озова на пода, пръстите ми се вкопчиха в гърлото му. Той не оказа никаква съпротива. Ейва се спусна към нас, задърпа ме:
— Карсън, престани!
Отпуснах хватката си. Безумецът смаяно се втренчи в жената, която му беше спасила живота.
— Благодаря ти, скъпа — избърбори, стана и ме изгледа на кръв.
— Да предположим, че той наистина ненавижда доктор Пелтиър. — Ейва говореше спокойно, сякаш не се беше случило нищо необичайно. — Тогава защо не…
— Защо не отреже главата й ли? Намислил е нещо, сега полага основите. Ще я накара да му плати с лихва за страданията и проваления живот. — Той лъчезарно се усмихна и се поклони. — Изпълних моята част от договора, умнико. — Обърна се към Ейва и добави: — Къде е запалката, сестро?
Трийсета глава
— Предполагам, братлето ми ти е казало за нашето споразумение. — Джереми потри ръце, сякаш искаше да запали огън чрез търкането на дланите си. — Моите думи в замяна на неговата… музика. Отначало си помислих, че ти ще попречиш на ритуала. Но ти, скъпа моя, си се докоснала до вълшебството, плувала си сред вонящите цветя, които растат вътре. Деликатните ти ръчички са били в досег с божественото… — Наведе се, сякаш искаше да докосне пръстите й, но не го стори. — Знаеш ли, може би днес ще научиш нещичко. А сега прощавай, обаче имам малко работа с братчето ми. Свали ризата си, Карсън. Знам, че изгаряш от нетърпение да разкажеш на всички за приключенията на доктор Безпръсти, но преди това трябва да си платиш.
Кимнах на Ейва. Тя извади от чантата си запалката, най-обикновена еднодневка. Сложи я на дланта си и я поднесе на Джереми. Безумецът с треперещи ръце посегна към червената пластмасова тубичка — търсеше начин да я вземе, без да докосне ръката на Ейва.
— Ще получите каквото желаете, млади господине — процеди тя, — но гледайте да ви държи влага за цял живот.
Ръката му застина във въздуха:
— Как така за цял живот?
Тя бръсна от масата снимките, те полетяха към пода като странни листа.
— Какво ПРАВИШ?
— Хубаво ли ви беше, когато ви носеха редки цветя, които растат отвъд тези стени?
Той се обърна към мен:
— КАКВИ ГИ ДРЪНКА?
Ева отново му поднесе запалката:
— Вдъхнете аромата, господин Брайдуел. Днес за последен път ще помиришете вълшебните цветя.
Очите му се застрелкаха като на подплашен заек:
— ЗА КАКВО ГОВОРИ?
Извърнах поглед.
— Имате хубави ръце — невъзмутимо продължи тя. — Толкова меки и розови. А сега си представете ръцете на старец — сбръчкани, с изпъкнали вени, пръстите са изкривени от артрита. Дори след петдесет години, когато и вашите ръце се съсухрят, пак няма да докоснете онова, което е извън тази сграда. Защото Карсън е единствената ви връзка е отвъдния свят. Кълна се, че ако тази вечер го изтезавате с огън, досегът ви с действителността ще бъде прекъснат.
Отново му поднесе червеното цилиндърче, пълно с газ; той отстъпи назад — поглеждаше ту мен, ту запалката. Мълчах и наблюдавах как Ейва безстрашно се пързаля по тънкия лед.
— Хубавичко разгледайте ръцете си, господин Брайдуел. Следващото, което ще докоснете извън тези стени, ще бъде гробът.