— Госпожица Стивънсън споменавала ли е за някое от тези писма, имейли или телефонни обаждания? Нещо, което е смятала за повече от перчене?
Памела понечи да поклати глава, но спря. Погледът й стана по-целеустремен и изгладеното й с ботокс чело щеше да се намръщи, ако можеше.
— Какво ти каза? — настоя Хънтър, опитвайки да се възползва от момента.
Тя се облегна назад. Вдигна ръка към брадичката си и протегна показалеца си така, че да докосне устните й, а после наведе глава.
Бихейвиористичната5 психология тълкуваше жеста „пръст на устните“ като издайнически знак — човекът се готви или иска да каже нещо, но не е сигурен дали трябва да го направи. В определени ситуации жестът издаваше, че човекът се готви да излъже.
Робърт внимателно наблюдаваше Памела. Репортерският й ум очевидно обмисляше нещо и се чудеше дали да сподели информацията, или да я запази за себе си. Може би в нея имаше история.
Проблемът на Памела беше, че не е криминален репортер. Информацията трябваше да бъде предадена в криминалната секция на вестника, а тя мразеше колегите си там. Винаги гледаха пренебрежително другите, особено развлекателната секция, която наричаха „клюкарска яма“.
Хънтър долови колебанието й и отново я подкани да говори:
— Памела, и най-дребната информация може да ни помогне да хванем убиеца на Кристина. Тя страхуваше ли се от нещо или от някого?
Жената отново го погледна и видя в очите му твърда решителност и искреност, каквито не виждаше често. Чертите й леко се отпуснаха.
— Преди четири месеца Кристина написа статия за един човек на име Томас Полсън.
— Софтуерният милионер?
— Единственият и неповторимият — отговори Памела, изненадана, че е чувал за него. — Бивша служителка на господин Полсън се свърза с Кристина с потенциално голяма история. Кристина дойде при мен и аз й дадох зелена светлина да проучи нещата. Тя работи два месеца и изрови купища мръсотии за този боклук. Статията беше отпечатана и бизнесът и личният живот на господин Полсън пострадаха.
— За какво беше статията?
Памела отново отпи от питието си.
— Той обича да вкарва в леглото си секретарките си, личните си асистентки и всички, които хареса, а после ги заплашва да си държат устата затворена, използвайки каквито средства смята за добре. Господин Полсън е женен и има дъщеря. Когато беше отпечатана, статията разкри, че той го прави от години. Предполага се, че е спал с повече от трийсет и пет свои служителки. — Тя замълча, преценявайки думите си. — Знам, че за мнозина това не звучи толкова унищожително, но все пак живеем в Съединените щати, страна, подчинена на фалшив морал и където да си религиозен, верен и истински семеен човек, е нещо повече, отколкото предполагаме. И това е Лос Анджелис, град, където и най-малката афера може да сложи край на нечия кариера. Статията се отрази много зле на живота на господин Полсън.
Хънтър записа нещо в тефтерчето си.
— И той заплаши ли госпожица Стивънсън?
Памела направи колеблива гримаса.
— След излизането на статията тя започна да получава телефонни обаждания… нещо за болка и че ще я накарат да страда и да умре бавно. Бяха й се случвали такива неща и преди, пък и Кристина не се плашеше лесно, но знам, че нещо в онези телефонни обаждания наистина я стресна. Опитахме се да проследим обажданията, но човекът, който й звънеше, беше много умен. Пренасочваше обажданията из целия град.
— Получаваше ли ги и напоследък?
— Не съм сигурна. Известно време не споменаваше нищо по този въпрос.
Робърт пак си записа някои неща.
— Но говорим за статии, които Кристина написа, докато беше в развлекателната секция — добави Памела. — Преди да я взема в развлекателната, тя работи девет месеца в криминалната секция. А преди това беше почти във всяка секция във вестника. Ако случилото се с нея е заради някоя статия, която е написала, списъкът е дълъг.
— Да, знам. Има ли начин да получа архив на всички статии, които е написала госпожица Стивънсън, докато е работила в развлекателната секция? Бих искал да започна оттам.
Въпреки че Памела изглеждаше изненадана, веждите й не помръднаха.
— Говорим за статии, писани в продължение на две години.
— Да, съзнавам това. Имаме екип, който ги събира, но с твоята помощ ще ускорим нещата.
Тя го гледа няколко секунди.
— Добре. Сигурна съм, че ще мога да събера всичко и да ти изпратя компресиран архив до утре.