Взе старите си лабораторни очила, педантично изми стъклата и ръцете си със сапун и си сложи нови латексови ръкавици.
После се зае с бялата кутия и започна да реже опаковката, от ръбовете на която продължаваха да се издигат валма въглероден двуокис. Когато отвори пакета, отвътре блъвна сив облак. Лорънс не му обърна внимание.
В кутията имаше обикновен червено-бял десетлитров хладилен термос, грижливо запечатан с оранжева лепенка за биологична опасност. В двата й края се виждаха малки дупчици, които позволяваха на газа да излиза навън. Дрю откъсна лепенката и отвори капака.
В термоса откри шест компактни, леко заоблени кубчета сух лед29 приблизително с големината на кибритена кутия. Пред погледа му те продължаваха да отделят въглероден двуокис с такава скорост, че при процеса твърдият лед се превръщаше направо в пара.
Лорънс много добре знаеше, че ледената повърхност пари като електрически проводник, и взе метална щипка, за да извади леда в друга мивка, кранчето на която случайно се оказа повредено. Когато остави кубчетата, върху едно от тях падна голяма капка топла вода. Тя мигновено ускори отделянето на енергия в миниексплозия и ледът закипя като жив. Дрю се извърна и вдигна ръка пред очите си.
Мивката се превърна във врящ котел. Сребристи валма газ се надигаха през ръба и се стелеха по пода. Друг облак водна пара се издигна към тавана. Лорънс невъзмутимо се върна при пробите.
Отвори кутията с образци в термоса и бързо прегледа десетте стъклени бурканчета. Те бяха високи около осем сантиметра, имаха черни пластмасови капачки на винтове и етикетчета с имената на коня и собственика, сериен номер и датата на смъртта на животното. Дрю надлежно записа данните. В някои бурканчета имаше проби от хипокампуса, други бяха от малкия мозък.
Тези образци можеха да разкрият нещо толкова важно като съвсем нов вариант бяс, а не само обичайния, срещащ се при миещите мечки тип, който той познаваше добре. Имаше три парафинови блокчета, които трябваше да нареже на микроскопични парчета, за да ги провери за телца на Негри. Брин също щеше да иска да направят анализ за гъбички, които бяха показателни за увреждания, предизвикани от приони. Може би този път наистина щяха да се натъкнат на нещо.
През последните десет години Дрю бе събрал повече данни за сравнение на варианти на бяс — от миещи мечки, скунксове, прилепи — от всеки друг в Съединените щати. И тъй като Брин искаше Лорънс лично да направи изследванията, той се захвана на работа.
За нищо на света не би го признал, защото прекалено се гордееше с научната си безпристрастност, но дълбоко в себе си той отчаяно искаше тези конски мозъци да се окажат пълни с бяс и Джак най-после да се откаже от параноичната си теория. Трябваше да има някакво логично обяснение за епидемията. „А сега, Лорънс, остави уредите да говорят вместо теб — напомни си той, — и нека Божията воля се изпълни в лабораторията, както и навсякъде другаде.“ Скоро той усърдно обработваше пробите една по една.
Първо си сложи защитните очила, маска, ръкавици и престилка, после подложи всеки от образците на парафинова баня. Напои ги с горещ восък, за да втвърди гъбестата мозъчна тъкан, която приличаше на задушено цветно зеле. Когато изстинеха, щяха да са готови за нарязване.
Първите осем бурканчета бяха отворени, обработени и затворени нормално. Работата вървеше добре. Лорънс грижливо избягваше допир до тъканта, отваряше съдовете под качулка БЛ-3, изсипваше съдържанието им във восъка и продължаваше нататък. Макар че бе имунизиран срещу бяс, той знаеше, че го дебнат много други смъртоносни микроорганизми.
Приготви осемте препарата, капна отгоре им флуоресцентен оцветител и ги остави да съхнат. Беше озадачен. Пробите му се бяха сторили странни почти от самото начало. Всеки път щом подлагаше мозъчната тъкан на восъчна баня, забелязваше видими разлики. Поне на пръв поглед те не приличаха на другите видове бяс, които бе виждал. А образците от малкия мозък… дори не беше сигурен дали са от конски мозъци.
Затвори осмото бурканче и го сложи в термоса. Още две проби и щеше да ги маркира, после да ги нареди на една от лавиците в огромната хладилна камера на лабораторията, в която щяха да чакат до стотици други, навярно с години, докато получеха окончателно нареждане да се избавят от тях.
Извади деветото бурканче и понечи да го отвори, но в този момент Брин го повика по интеркома. Искаше информация за прилепа от Съфък — разгневеният баща на момиченцето не оставял на мира началника на здравния отдел.