Понеделник, 7 септември
Стая на охраната, летище „Кенеди“
Куинс, Ню Йорк
12:00 ч.
Пазачът отвори вратата на тясната мрачна стая с няколко премигващи флуоресцентни лампи, затъмнени прозорци, малка черна дъска, два стола и бюро, на което седеше Скот Хъбърд.
— Каква изненада — каза Брин, когато пазачът излезе и затвори вратата.
— Как е в карантинния? Всичко под контрол ли е? — Хъбърд не стана от стола си, само даде знак на вирусолога да седне.
— Дали е под контрол? Нямам представа. Вашият човек ме спря в момента, в който влязох в сградата. Наистина ли има болен кон, или сте го инсценирали, за да ме докарате тук?
Агентът не отговори, което още повече ядоса Джак.
— Вижте — сприхаво попита той, — защо изобщо ФБР е тук, по дяволите? Повикаха ме да си свърша работата, която няма никаква връзка с вашата. Или подозирате биологичен тероризъм? Кажете ми честно, за терорист ли ме смятате, за бога?
— Знаем, че не сте луд фанатик, Брин. Оставете това. — Това заявление още повече убеди Джак, че Хъбърд го подозира. — Вижте, тук ми е по-удобно да се срещна с вас, отколкото в Олбъни, и за да съм сигурен, че няма да ви изпусна, наредих на охраната да ви доведе веднага щом пристигнете.
Той се изправи, приближи се до Брин и му подаде ръка. Вирусологът предпазливо я стисна.
— Радвам се да ви видя пак. — Агентът се усмихна със странната си, загадъчна, студена усмивка.
В отговор Джак се прокашля.
Хъбърд невъзмутимо продължи:
— Можем да поговорим тук или да се върнем заедно в Манхатън и да отидем в офиса ми на Уърт стрийт. Просто трябва да ви задам няколко въпроса. Става ли? В града?
Брин разбра — каквато всъщност бе целта на агента — че Бюрото е проверило и Миа, чийто офис се намираше на същата улица. Но защо беше дошъл чак на „Кенеди“, за да се срещне с него?
— Срещата ни официална ли е?
— Съвсем официална. — Всичко в Хъбърд, включително — или особено — неговата упоритост, дразнеше Джак. Е, какъвто и да бе проблемът, колкото по-бързо свършеха с него, толкова по-добре.
— Ясно. Да вървим.
— Много любезно от ваша страна. — Агентът има наглостта да го потупа по гърба. — По пътя ще ви разкажа всичко. Вие сте много популярен човек сред приятелите ми, а аз имам много високопоставени приятели!
„Какво ще последва сега, по дяволите?“ — тревожно се запита Джак, докато вървеше след Хъбърд.
Понеделник, 7 септември
Манхатън
09:00 ч.
Теди почти изцяло се бе пренесъл в уединената си импровизирана лаборатория, където пишеше, планираше и очакваше Гласа. Днес обаче имаше работа.
Въпреки вятъра той отвори прозореца над ваната в банята, сложи си маската и направи експеримент, като строши ампула соли за смъркане под носа си. Не усети миризмата на амоняк. Чудесно. Маската беше херметична, което означаваше, че е почти напълно защитен. После си сложи дълги до лактите гумени ръкавици и внимателно пусна ампулата в тоалетната чиния.
Завесите се издуха, развяха се и вятърът подхвана краищата на закачената на стената стара карта. Теди се наведе над ваната и бавно започна да разбърква гъстата царевична каша.
Особено внимаваше с тези приготовления. Преди по-малко от шест дни беше изсипал вътре килограм пречистен лизин и сега бе време да провери резултата. Лизинът ускоряваше метаболичните процеси. Дали сместа вече беше достатъчно силна?
Той извади от шкафа дълга тънка пипета, изтегли съвсем мъничка капчица и я прибави в петнайсетлитров контейнер с дейонизирана вода. После капна от друга течност в пластмасовата камера в горната част на новия съд, разклати го с две ръце, изтегли капка на пръв поглед чиста вода и я омеси в друг петнайсетлитров контейнер. Все едно че добавяше песъчинка към пясъка на плажа — съотношението на разтвора надхвърляше всякакви хомеопатични изисквания и дори се доближаваше до числото на Авогадро30.
Сега Камерон трябваше да изпита сместа, да провери дали не е прекалено разредена. Ако подействаше, концентрираната, неразредена каша най-после щеше да е готова. Той разопакова нова спринцовка и й сложи игла номер 27. Бавно и внимателно изтегли по-малко от един милиметър от гърлото на бутилката и се обърна към кафеза, поставен върху тоалетната чиния.
Извади отвътре дебел бял плъх с гладка като коприна козина, като опитно го хвана за широките гънки от кожа на тила. Животинчето зацвъртя.
30
Константа, представляваща броя атоми в граматом или броя молекули в граммолекула. — Б.пр.