Винаги се грижеше за животните си преди да ги убие. За него те бяха нещо много повече от експериментални обекти. Някои дори си имаха имена. Нямаше да забрави даже онези, който трябваше да пожертва. Този плъх се казваше Елвис.
Държеше спринцовката зад гърба му, за да не го плаши. Постави го върху малка дигитална везна до кафеза и записа теглото му в лаптопа. Елвис седеше и го гледаше. Теди отвърна на погледа му. Тежеше 275 грама — чудесен тлъст екземпляр, също като Кинг.
Камерон отново взе животинчето и го вдигна във въздуха. Със свободната си ръка отвори плексигласовия капак на голям празен аквариум и сложи Елвис вътре. Гризачът се изправи на задните си крачка и се огледа, като бърчеше розовото си носле. Теди затвори капака почти докрай и настрои брояча.
После нежно изстреля ефирната струя разтвор от спринцовката на разстояние от плъха и затвори капака.
Нищо.
Камерон угаси осветлението, после се пресегна и взе ултравиолетовата лампа.
Включи я и я вдигна над аквариума.
Към Елвис сякаш заплува бледозелена нишка.
Гризачът се изправи на задните си крака.
Любопитно.
Теди още повече доближи лампата.
Аерозолната струя, която продължаваше да отделя бледозелено сияние, се намираше само на сантиметри от плъха. Бяха изтекли двайсет и шест секунди. Внезапно Елвис замръзна. Вцепени се. Изписука. Камерон погледна часовника. Двайсет и осем секунди.
Животинчето изведнъж се сгърчи и се превърна в бяло кълбо от болка. Започна да си хапе опашката, от нослето му потекоха червени струйки кръв. После умря.
Трийсет и пет секунди от началото, отбеляза Теди.
Достатъчно силно за Елвис, но не и за онези, които трябваше да станат жертви на десетата чума. Не и за първородните синове.
За миг се загледа в зелената пара, издигнала се над мъртвия плъх, после се извърна. Съдържанието на ваната флуоресцираше. Той включи лампата, отново си погледна часовника и записа времето.
Бръкна в шкафа, извади бутилката с амоняк, взе спринцовката от капака на кафеза и я постави в чист съд. Обля иглата с амоняк, после напълни и самата спринцовка и я изпразни в кафеза с мъртвото животно.
Отново угаси осветлението и се загледа в бледозеленото сияние на токсина, което се разпръскваше под неутрализиращото въздействие на амоняка. Накрая не остана нищо.
Десетата чума щеше да е безупречна. Хвала на Господ във висините.
Понеделник, 7 септември
Федерал Плаза №26, Манхатън
13:00 ч.
Преди на Федерал Плаза №26 се бе издигала гигантска скулптура в стила на Бранкузи31 и фонтан, край който хората често си определяха срещи. След бомбата в Световния търговски център и преди инцидента в Оклахома Сити ги бяха махнали и засега на тяхно място нямаше нищо, докато някой във Вашингтон не определеше каква преграда ще е най-подходяща, за да предпази сградата от нови огнени безумства. Охраната беше засилена и дори Хъбърд бе подложен на безкрайни проверки.
От изненадващо малкия кабинет на агента се разкриваше приятен изглед. На хоризонта се виждаха великолепните паяжини на мостовете над Ийст Ривър, които свързваха Манхатън с Бруклин.
По пътя Хъбърд се беше държал любезно, но когато започна да разпитва Джак, отново стана делови и включи касетофон.
— Доктор Брин — каза той, като се въртеше на стола си. — Вашето име се появява във връзка с възможно най-странните места. — Той взе в ръце дебела папка. — Досието ви е забележително, биографията ви — внушителна. Особено забележителни са детските ви преживявания в Пинфан — поне според онова, което старата Служба за стратегически задачи и ЦРУ са оставили в папката. Спомняте ли си за това време? — Агентът запрелиства страниците.
— Иска ми се да можех да забравя всичко. — Брин започваше да се дразни. — Но това не може да е причината за присъствието ми тук. Нито в Сан Диего, нито когато идвахте в лабораторията ми, не сте споменавали за детството ми.
— Така е. В Сан Диего от антракс починаха две деца, затова бях там. Възложиха ми целия случай. Нуждая се от вашата помощ, това е всичко. Затова сме тук. — Хъбърд замълча за миг. Имаше намерение да сподели с Брин секретна информация, за да спечели доверието му. — Ами ако ви кажа, че е възможно да има други събития, други необикновени случаи, свързани с биологично опасни вещества?
— Ще се съглася с вас — отвърна Джак, решил, че няма какво да губи, но може да спечели много, ако ФБР върви по същия път като него.