Разговорите й с Трентън и Хартфорд доведоха до смесени резултати. Орязаните бюджети на здравните институции в Ню Джърси и Кънектикът силно ограничаваха командировките извън съответния щат. Въпреки че Ню Йорк беше застрашен от потенциален проблем и всички споделяха рисковете, тези щатски организации не можеха да се ангажират със срещата. Джак й бе казал, ако срещне съпротива, да се свърже със специален агент Хъбърд.
Докато Миа разговаряше с доктор Уайът, Хъбърд позвъни на Хуан Верде, главен медицински съветник в отдела за борба с бедствията, няколко етажа под неговия кабинет във федералната сграда. Верде прояви готовност да присъства на срещата в сряда и се нагърби да доведе колегата си от ФУББ32. Той благодари на Хъбърд и му обеща да повика поне двама представители от Службата по обществено здравеопазване на САЩ. Неговият Регион II обхващаше и петте заразени североизточни щата.
Колкото и да беше разочарована от това, че Джак трябва да се върне в Олбъни, Миа реши да не го проявява и му предложи да вечерят в една бирария в Уест Вилидж, която навремето обичаха да посещават. За нейно удоволствие той с ентусиазъм прие идеята.
С радост установиха, че в „Ла Вией Оберж“ нищо не се е променило — същите слабо осветени стени, същите мили посетители и сервитьори, същата великолепна храна и превъзходни вина на прилични цени.
Почти мигновено се отпуснаха — като в началото на брака си. Въпреки трагичната смърт на Дрю и ужаса, който се разгръщаше около тях, те се държаха за ръце, целуваха се и даже започнаха да кроят планове за бебета.
Джак се чувстваше така, сякаш се е събудил от странен сън, в който двамата с Миа са били разделени. Как изобщо всеки нормален мъж, дори и работохолик, можеше да устои на нейното невероятно чувствено привличане? Представи си всички моменти, всички места, на които се бяха любили, и това го опияни повече, отколкото виното. Изведнъж я пожела повече от всякога. Хрумна му мисълта да прекара нощта в града, но знаеше, че не може. Трябваше да се погрижи за прекалено много неща в лабораторията.
Когато със съжаление се съгласиха, че е време Джак да тръгне за гарата, той я хвана за ръката.
— Скъпа, няма да се бавя много и щом се върна, ще започнем да се държим като нормални хора. Имам предвид като лудо влюбени, които не могат да се откъснат един от друг.
— Нямам търпение — усмихна се тя, докато съпругът й плащаше сметката.
На тротоара преди да спрат такси те дълго се целуваха, после се милваха в колата, когато Брин трябваше да слезе, отново се целунаха. Чувстваха се развълнувани и изпълнени с обещания.
Към девет и половина в апартамента на доктор Харт позвъни Хъбърд. Изглежда, искаше да разговаря с Джак преди да е заминал за Олбъни, но го бе изпуснал. Миа му съобщи, че срещата в сряда вече е уредена.
След като затвори, тя провери пощата си и разгледа пакета, който й беше връчил портиерът на връщане от вечерята. Малко се изненада, че куриерската служба го е доставила в толкова късен час, после забрави за това, защото самият пакет изглеждаше много странен и не бе адресиран до нея.
Беше за Джак, тежеше под половин килограм и бе грижливо надписан с черно мастило, включително деветцифреният пощенски код. Нямаше съмнение, че почеркът е женски.
Тя взе кутията и леко я разклати. Вътре като че ли не се движеше нищо.
„Прекалено е лека за бомба — помисли си Миа, но пък и Джак едва ли би привлякъл вниманието на луди бомбаджии. — Я се успокой, изглежда безопасна — каза си тя. — Просто вманиачеността на Джак с всички тези епидемии е заразна. Преди не можеше да понасяш неговата предпазливост, а сега си станала същата като него.“ Това бе обикновена куриерска пратка, може би дори подарък, и имаше обратен адрес в центъра на Манхатън.
Миа остави кутията на масата с намерението на следващия ден да позвъни на Джак за нея, после се върна на бюрото си.
Изтече един час. Не можеше да мисли за нищо друго — освен за женския почерк. „Вики Уейд!“ Всичките й инстинкти я уверяваха в това. И то точно когато двамата с Джак бяха поставили ново начало в брака си.
Макар че пакетът беше адресиран до него, като негова съпруга тя имаше право да го отвори, нали? Как обаче щеше да се почувства, ако той отвореше нейно писмо?