Той дълбоко си пое дъх и си погледна часовника. Закъсняваше. Джак стисна зъби, върна се на земята и видя, че остава още доста път. Може би щеше да успее. Поне за края. Трябваше да открие Илис…
Баптистката черква „Авен-Езер“, Харлем
12:00 ч.
Брин мъчително се заизкачва по стъпалата. Заради багажа, болното рамо и влагата чувстваше дясната половина на тялото си разкривена — същото, от каквото Дрю беше страдал през целия си живот.
Очите му започнаха да парят и той спря. Чу отвътре бавната, тъжна траурна музика, остави чантата си на бетонните стъпала и се облегна на перилата. Сам и уплашен… Сълзите бяха истинско облекчение.
Насили се да се овладее. Дрю бе мъртъв. Нищо не можеше да се направи. Сега беше длъжен да изрази съболезнованията си, да открие Илис и семейството. Щяха да го очакват. Вратата се отвори и един чернокож мъж го покани вътре.
Брин чу хора, който пееше за приятеля му, и разбра, че службата почти свършва.
Трагичен бас пееше за мъките на Моисей:
— „Иди… при фараона… и му кажи… Пусни… Моя… Народ…“33
Думите го накараха да се олюлее. „Пусни Моя Народ.“ ПМН!
Джак изпадна в паника, прииска му се да избяга от черковния вестибюл и се завъртя към задната врата. Видя, че някой вече се измъква, за да избегне навалицата. Някой познат. Някой като… Теди Камерон. Теди Камерон ли? „Халюцинирам — каза си той. — Какво ще прави тук Камерон? Това не е той. Защо изобщо си мисля за него?“
Обърна се към олтара и видя, че семейството минава зад ковчега, видя Илис, високо и гордо вдигнала глава. Търсеше го с поглед.
Очите им се срещнаха.
Процесията продължи.
Брин зачака.
До него се приближи Али Лорънс, слаб мъж, облечен в траурен костюм.
— Майка ми иска да разговаря с вас, доктор Брин — тихо каза той. — Каза ми да ви изведа при колата.
Джак последва младежа по стълбището, докато качваха ковчега в катафалката. Отидоха при лимузината и Брин погледна вътре и видя мокрото от сълзи лице на Илис. Когато понечи да стисне ръката й, тя го спря.
— Дрю искаше да ти кажа нещо, Джак. Той знаеше, че умира, и ми прошепна… — Илис поклати глава и се разрида.
Брин се наведе към нея.
— Какво, Илис? Какво ти прошепна Дрю?
— Каза ми: „Кажи на Джак… кажи на Джак, че го открих. Отговорът на последната загадка, преспапиетата. Мемфис и Гесем. Гесем е бил пощаден от ангела на смъртта. Запомни го и му го кажи“. И после умря в ръцете ми, Джак.
19.
Сряда, 9 септември
Нюйоркска медицинска академия, Манхатън
13:00 ч.
Третата най-голяма медицинска библиотека в света се намира във величествена каменна сграда на Пето авеню срещу Сентръл Парк. Макар и неизвестна на повечето нюйоркчани, Нюйоркската медицинска академия помещава медицински дружества, специализирани общества и лауреати на Нобелова награда за медицина от цялото земно кълбо. Този ден тук се събра малка, но пъстра група представители на редица медицински, военни и правоохранителни институции.
Разположена на 103-та улица, Академията е близо до географския център на Манхатън. Участниците в срещата на доктор Харт пристигаха от сгради във всички посоки.
Придружена от представителя на Епидемиологичната разузнавателна служба Майк Куча и лейтенант Уинокър, ветеран от нюйоркската полиция, Миа имаше да извърви само няколко преки до метрото на Лексингтън Скуеър — местните жители знаеха, че метрото е най-бързият начин да стигнеш до всяка точка на града. Лейтенант Уинокър бе поканен да присъства като член на „Операция Архангел“, групата за бързо реагиране, свиквана винаги при терористична заплаха в Ню Йорк.
Минаха покрай мрачните безлични жилищни блокове около въздушната линия на Метро Норт. Улиците бяха затрупани с боклук от задръстените от бурята канали. Този квартал не беше безопасен, но с Уинокър нямаше страшно. Миа му благодари за любезността, когато й подаде ръка, за да й помогне да прескочи една голяма локва. Жестът бе очарователно старомоден, пък и Миа се чувстваше малко замаяна, затова с радост прие помощта му.
Около километър и половина на юг лекарите от здравния отдел на Ню Джърси пресякоха с автомобила си Сентръл Парк и накрая излязоха на колелото при 102-ра улица. Бяха изминали дълъг път от Трентън в отвратителен ден. Доктор Харт не им беше казала почти нищо за срещата, само им спомена, че е свързана с опасност от епидемия в района на трите щата.