Когато поръси присъстващите със светеното съдържание на сребърния наконечник на жезъла си, те му кимнаха в знак на благодарност за благословията и осветяването на хляба. Вече почти беше свършил.
Но предстоеше да се срещне с още някого. Одеждите на вярата и светлината, огряла лицето му, отваряха всички врати пред него.
Той се изкачи в съвременния храм на рационалността. Огромни тръбопроводи отвеждаха въздуха, необходим за съхранението на безчет антики.
Мина покрай заключени складове, компютърни зали, консерваторски лаборатории. Музеите се бяха превърнали в бизнес предприятия и „Метрополитън“ бе един от най-добрите. Залите бяха пълни с плюш и меки килими. Теди безшумно навлезе в сърцето на сградата. Светлина се процеждаше само от пролуките под вратите на няколко кабинета.
Душата му беше в покой и в същото време го изпълваше енергия, вдъхната му от Гласа.
Камерон пое дъх. Това бе неговата цел, неговата Мисия, отделът за египетско изкуство. Високият балкон се издигаше над храма на Дендур. Можеше да види хлябовете. В храма цареше съвършена тишина.
Навън настана кратко раздвижване. Скоро щяха да пристигнат патриарсите. За най-голямото, най-престижно празненство на годината, навярно дори на десетилетието. И определено на живота им… Униформени сервитьори бутаха количките си около входа на банкетната зала. Навсякъде имаше охрана, но Гласът му осигуряваше свободен достъп. Когато поиска да го упътят към кабинета на доктор Нелсън Риг, прочутия египтолог и най-високопоставен музеен представител тази вечер, незабавно му дадоха пропуск.
Когато отвори вратата, не се разнесе нито звук.
— Доктор Риг? — топло попита той.
— Аз съм Риг, да. Но музеят е затворен. Не виждате ли? Как влязохте тук? Кой сте вие? — Риг се изправи.
Доктор Камерон излезе на светло.
— Моля ви, успокойте се, доктор Риг, аз съм от комисията за приема в храма на Дендур. Казвам се Камерон, доктор Тиодор Греъм Камерон. Моля, извинете ме за безпокойството, но забелязах името ви на вратата и си го спомних. Може ли?… — Той пристъпи още по-напред.
Египтологът изглеждаше смутен, не знаеше как да реагира.
— Доктор Риг, чел съм някои от вашите статии…
— Чудесно.
Доктор Камерон внимателно затвори вратата.
— Ще участвате в тазвечерната церемония, така ли? — попита Риг и го покани с жест да седне, но Теди остана прав.
— О, да, току-що благослових хлябовете ето с това. — Той повдигна сребърния наконечник към Риг. Приличаше на онези, с които папата извършваше специални благословии във Ватикана, но беше по-голям, по-изящен и искреше, очевидно заради капчиците вода, които се процеждаха през десетки малки дупчици. — Сега всички хлябове са благословени и почти изпълних мисията си.
— Мисия ли?
— О, да, моята мисия. Но се надявах, ако е възможно, да поговоря с вас за проучванията ви. Ще ми отделите ли една минутка?
Риг си погледна часовника. По-малко от час и половина до началото на службите на обединителната конференция в катедралата. Този разговор щеше да е съвсем кратък.
— Ами, да, естествено. Един момент, отец… хм… Казахте, че сте чували за мен, така ли?
— Да. Вие сте помогнали за написването на онази голяма статия в „Тайм“, нали? „Библията — факти или художествена измислица?“
— Разбира се. Откъде мислите онези тъпи репортери са получили информацията? От Яхве ли? Според мен изобщо не може да се докаже, че израилтяните са били в Египет до така наречената израилтянска стела35 от хиляда и двестата година преди Христа. С други думи, много след Моисей и останалата тълпа. Моисей, Аарон, Изходът, Синай, Десетте Божи заповеди. Всичко това са фантастични разкази на победен народ. Също като папируса на Ипувер, плачлив хленч за време, което може никога да не е съществувало. Изходът е чисто и просто приказка, Ваше Високопреосвещенство… Не сте ли съгласен?
— Не. — Вече разярен, Камерон се надвеси над Риг и видя, че египтологът се пресяга към телефона.
— О, моля ви, няма да ви сторя нищо лошо — тихо рече Теди и покри ръката на Риг със своята.
Египтологът усети обръснатите косми по дланта му и се вцепени.
— Не се страхувайте — спокойно каза Камерон и погледна към вакуумния контакт на стената. До шкафа лежеше маркуч. Той отиде при него и го включи в централната почистваща система. Разнесе се бръмчене.
35
Най-древното сведение за евреите в нееврейски извор, т.нар. „стела на Мернептах“ (1220 г. пр. Хр.), гласящо „Израил вече не съществува“. — Б.пр.