Наведе се над телескопа, фокусира го и ясно видя фонтана.
— Скот — каза той, — ще ни трябва огромно количество амоняк. Незабавно!
— Добре.
— Но разреденият бутилиран разтвор няма да ни свърши работа — прибави Джак. — Освен това трябва да измислим начин да не позволим да пуснат този фонтан. Ако разполага с достатъчно токсин, Камерон ще убие хиляди хора в мига, в който той заработи. Видя какъв вятър духа навън. Ще разпространи отровата на километри.
— Какво точно ни трябва? — Агентът го погледна, после погледна полицая, който безпомощно стоеше до тях, сякаш очакваше Брин да ги спаси.
— Не ми е известно място, където да има достатъчно сух амоняк — отвърна Джак. — Виж дали не може да ни помогне пожарната…
— Действайте — нареди на едно от ченгетата Хъбърд. После забеляза на масата компютър и прибави: — И конфискувайте всичко това.
— Чуй, Скот — продължи вирусологът. — Трябва ни цял резервоар с амоняк под налягане или чувал със сух амоняк, голям, трябват ни съединители, тръбни ключове и здрава лодка.
— Защо не хеликоптер? — попита Хъбърд.
— Защото — отвърна Брин, — ако сме закъснели, хеликоптерът само още повече ще разпръсне токсините.
Агентът извади мобилния си телефон, свърза се с адмирала, получи разрешение да обяви извънредно положение и двамата с Джак се насочиха към Ийст Ривър — надбягваха се с безумец.
21:40 ч.
Мощният полицейски катер леко се полюшваше върху студените води край ийстривърския вълнолом.
Брин и Хъбърд хвърлиха инструментите на палубата и се качиха на катера. Капитанът им съобщи, че от склада на Гъвърнър Айланд срещу Статуята на свободата били пратили пакетиран сух амоняк. Агентът нареди да спрат на Рузвелт Айланд и после да се срещнат с катера на бреговата охрана край Бруклинския мост.
Брин гледаше към приближаващия се към тях остров с нетърпение, което едва успяваше да овладее. Мъст. Чиста, съвършена мъст. Тя бе негова — и по Божиите, и по човешките закони — и той възнамеряваше да предяви правата си.
23.
Неделя, 4 октомври
19:00 ч.
След като напусна тайната си лаборатория, Камерон внимателно мина с буса си по Второ авеню и влезе в Куинс по моста над Петдесет и девета улица. Точно в определеното време се върна обратно покрай реката през разбития портал на запуснат хлебозавод. Бе разигравал всичките си действия много пъти. Заобиколи разпадащите се товарни рампи, и спря до стоманената преграда край водата. Изключи двигателя и спусна прозореца. Мъглата се вдигаше и откъм Ийст Ривър пълзеше есенна влага. Теди виждаше фонтана Андръс, ясно очертан на фона на светлините от комплекса на ООН. Покритата с пяна вода течеше на север в тесния канал. Течението носеше всевъзможни боклуци. На това място Ийст Ривър беше широка само осемстотин метра — единственото, което го разделяше от двумилионното население на Манхатън Айланд. Лодката му се поклащаше на вълните, здраво завързана на вълнолома. Той си погледна часовника. Приливът бе точно според плана — скоро щеше да достигне най-високата си точка и той можеше да започне с товаренето.
Камерон знаеше, че никога вече няма да се върне в лабораторията си и беше копирал файловете от компютъра си на CD-ROM, дублирайки всички биографични материали, формули, кодове, патенти, номера на банкови сметки, схеми, снимки, лабораторни тестове и библиографии, делото на целия си живот. Бе качил и някои файлове, които искаше Брин и ФБР да открият на нов харддиск. После отнесе стария до аварийния изход, поля го със спирт и го запали. Всичките му постижения и всичко онова, което го правеше такъв, какъвто е, бяха на два компактдиска.
Докато седеше в буса в очакване на прилива, Теди включи лаптопа си, набра паролата на клетъчния си телефон, влезе в Интернет, после и в мрежата си в лабораторията и активира камерите над монитора. Нищо необичайно. Той се отпусна. Знаеше, че вече са близо. Едва не се беше засмял гласно, когато Брин го подмина в „Метрополитън“. С растяща възбуда пусна записите от наблюдателната система. На екрана на лаптопа ясно се виждаше вътрешността на лабораторията. Дигиталната камера там на всеки петнайсет минути заснемаше манхатънския апартамент, записваше образите и му ги пращаше. Тъй като връзката с Интернет бе установена чрез мобилния му телефон, нямаше начин полицията да го открие.
С нетърпение очакваше да види Джак Брин. Ако предположенията му се окажеха верни, вирусологът можеше да се появи в лабораторията всеки момент. Навярно Теди даже щеше да види как Брин и Хъбърд четат описанията на великите му подвизи. Докато търпеливо чакаше да направи следващата си крачка към величието, вдъхновен от всичките чуми, Камерон вкара компактдиска в лаптопа и прегледа файловете. Накрая стигна до пролога към автобиографията си, черновата на отровните думи, които беше използвал, за да опише живота си, да го очертае, да го обясни и възвеличи. Сега щеше да го прочете отново, може би за последен път. Надяваше се, че въпреки всичко може да получи за него Нобелова награда. Чакаше избраният файл да се появи на екрана и се наслаждаваше на дъха на реката. Един голям влекач напрягаше дизеловия си двигател и теглеше шлеп срещу течението. О, Ню Йорк винаги бе в движение. Теди се усмихна и започна да чете автобиографията си.