— Това е — отново взе думата Тъкър. — Ще предоставя на доктор Брин всичките му необходими материали и той ще вземе и проби, а после госпожа Уейд ще го закара обратно в Индианаполис. Ботаниците от лабораторията на „Лили“ също ще ни дадат предварителни резултати за растителни интоксиканти. — Той се обърна към вирусолога. — Колко време според вас ще ви трябва, за да откриете нещо?
Макар всъщност да нямаше представа, Джак се чу да отвръща:
— Може да минат седмици до определено заключение, но нюйоркската лаборатория е сред най-бързите…
— Не! — извика Лий Конърс и скочи от стола си. — Повече никакви проклети „специалисти“ няма да се занимават с този проблем. Бог ще ни пази. — Той тръгна към вратата, после спря и се обърна към Инък Тъкър. — Хората чуват, че викаме скъпи експерти от Ню Йорк, а сега се появиха и онези от телевизията. Ще плъзнат слухове. Е, дяволите да го вземат, аз просто няма да го допусна!
Двама от членовете на директорския борд изглеждаха видимо облекчени, когато Конърс изхвърча навън и затръшна тежката врата след себе си. Младият мъж, който бе разпитвал Джак, се извини от името на всички останали собственици.
— Лий иска само да успокои фермерите и публиката, че хиподрумът е безопасен — поясни той. — Ще сме ви изключително признателни за помощта.
— Добре — каза Тъкър. — Доктор Брин беше достатъчно любезен да наруши плановете си и да пристигне в Кентъки по моя молба. Ето защо възнамерявам да включа разходите и възнаграждението му в следващия си хонорар. — Той се усмихна. — Нали не искаме Лий да види, че пръскаме средства по „скъпи експерти от Ню Йорк“?
Уейд, Тъкър и Брин обиколиха три от най-близките конюшни и Брин взе по няколко проби от всяка ферма. През следващите часове той отново преживя адските си кошмари: великолепни жребци се мъчеха да запазят равновесие и се задушаваха, други се строполяваха на земята и безпомощно подритваха. Гледката беше вледеняваща, но най-ужасното бе, че не можеше да се направи нищо. Поне засега.
Следобед Джак и Вики оставиха Тъкър и потеглиха към прочутите ботанически градини „Илай Лили“ в Индианаполис. Докато Брин се мъчеше да се освободи от страшните видения на умиращите коне, Уейд спомена, че е получила факс от двама ветеринари от университета на Индиана. Те предполагали, че конете може да са яли жълт магарешки бодил, и отбелязвали, че треперенето често се предизвиквало от белия змийски корен. Вече била изключена вероятността от цианидно отравяне от естествен източник. Препоръчвали й да разговаря със специалистите по отровните растения в Ботаническите градини.
Докато пътуваха към градините, Вики се пошегува за начина, по който Тъкър беше убедил борда да възнагради труда на Джак.
— Не мога да задържа парите, даже да ги получа — обясни й той. — Ще трябва да ги предам на нюйоркската община.
— По дяволите, Брин, задръж ги! — настойчиво каза Уейд. — Нали видя онези нещастни коне! Независимо дали ще плати за нея, Конърс се нуждае от информацията. Доктор Тъкър също.
— И Ей Ти Ви, нали? — попита Джак.
Тя извърна поглед.
Когато успя да измисли какво да му отговори, той вече бе свалил облегалката си назад и спеше. Събуди го ромонът на фонтан. Брин погледна през прозореца и видя огромен кръгъл басейн, заобиколен от скулптурни кубове от бетон и подканящи прохладни морави. Вики го докосна по ръката.
— Събуди се, Джак, пристигнахме. Пейджърът ти постоянно сигнализираше, но аз го изключих. — Тя разкопча предпазния си колан. — Хайде.
— Добро утро и на теб, госпожо Уейд — пошегува се Брин. — И къде си ми дянала пейджъра?
Тя отвори жабката и му го подаде.
Вирусологът провери съобщението. Отново Лорънс. Той се пресегна към задната седалка и взе лаптопа си.
— Ще те чакам тук. Предпочитам да остана навън, ако не възразяваш — извика той, докато Вики слизаше от колата.
Влезе в бюлетина на ПроМЕД и прочете съобщението. Лорънс бе нахвърлял проекта за финансиране и бюджетните прогнози, за които му бе споменал. Кога? Преди колко дни Джак бе пристигнал в Калифорния? Усещаше, че губи представа за времето. Сигурно се дължеше на разликата в часовите пояси. Сътрудникът му искаше да знае дали ще остане в Индианаполис и дали иска да му прати по имейла целия проект. Но защо беше звънил на пейджъра му за нещо толкова тривиално?
Брин написа кратък отговор и го помоли да изчака, докато се върне. После прочете бюлетина.
Направи му впечатление една информация за терапевтиката на някои токсини на жилещи насекоми. Имаше няколко инцидента с грип тип A и епидемия на листерия8 във Франция. Нищо за конете на Тъкър.
8
Група бактерии, наречени така в чест на английския хирург и баща на антисептичната хирургия Джоузеф Листър (1827 — 1912). — Б.пр.