Брин най-после заспа, но преди това си спомни част от проповедта за Моисей, която някога бе изнесъл баща му. „Тя роди син, и Моисей нарече името му Гирсам, защото, казваше той аз станах пришълец в чужда земя.“12
8.
Понеделник, 22 юни
Щатска лаборатория по зооностични болести13
Гилдърланд, Ню Йорк, 07:30 ч.
Дрю Лорънс бе работил през целия уикенд, за да успее да разпечата и приготви всички постъпващи „спешни“ бюлетини за пристигането на Брин в седем часа в понеделник. Той отиде в кабинета на Джак още преди разсъмване и сложи вода за чай, но от вирусолога все още нямаше и следа.
Дрю бе написал и подробно обобщение за дейностите на ПроМЕД през последните няколко години, което трябваше да се разгледа от федерацията на учените в подкрепа на новия проект. Дотогава почти не оставаше време. Той прехвърли страниците.
Поддържането на системата онлайн с бостънския сървър „Сател Лайф“ струваше сто и петдесет хиляди долара годишно. Повечето други средства бяха за хонорари, офис оборудване, наем и сложна телекомуникационна система. Общата сума възлизаше на близо половин милион за три години. Не бяха чак толкова много пари, но Федерацията на американските учени не разполагаше с тях. Брин, Дрю и другите им колеги работеха безплатно, но ПроМЕД имаше основни финансови нужди, които не можеха да посрещнат.
Когато преди няколко години на сцената се беше появил Джак Брин, двамата с Лорънс бяха провели кратък интелектуален двубой, завършил наравно. Дрю знаеше, че Брин се нуждае от него — той познаваше всички и помагаше на вирусолога във вътрешните борби — основния недостатък на работата в такава голяма децентрализирана държавна лабораторна система.
Гилдърландският „зандан“, както Джак Брин наричаше напомнящите на затвор група сгради, им вършеше добра работа. Брин вършеше рутинната работа, докато Лорънс се занимаваше със сериозните лабораторни изследвания. Двамата гледаха на времето, отделяно за ПроМЕД, по-скоро като на хоби, отколкото като на задължение.
Джак наричаше „спешните“ бюлетини „говняния списък“, но не и Лорънс. Не и той. Беше прекалено непочтително. Дрю погледна часовника и промени позата си, за да облекчи болката в бедрото си, после остави разпечатките и проекта върху бюрото на Брин.
Пет таблици и две графики обобщаваха работата на ПроМЕД. Бе подготвил още десетина схеми и диаграми, ако случайно Брин или хората от Вашингтон ги поискаха. През последните няколко години системата беше претърпяла удивително развитие. Общото й състояние се представяше в сбито резюме, докато други таблици и схеми разглеждаха административната работа и публикациите и предлагаха разбивка на абонатите по континенти, после и по държави.
Иззвъня телефонът.
— Лорънс слуша.
— Брин съм, Дрю. Всичко наред ли е?
— Разбира се.
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Естествено, шефе.
— Подръка ли ти е списъкът на бавнодействащите вируси? И индексът за споменаванията на животни в последно време? Отравяния, ухапвания, нападения, бяс, такива неща? Хрумна ми нещо, което ме държа буден цяла нощ.
— Почакай малко — отвърна Лорънс. — Имам списък, включително на животни и насекоми. Искаш ли да ти го прочета? Не са много.
— Искам.
— Добре. Шест случая на бяс, нищо сериозно, обичайните причинители, освен един вълк в Иран. Преди два месеца ухапал седемнайсет души. В Австралия ослепявали кенгура. Смята се, че причината е миксовирус. Епидемии по птиците от грип H4N3 в Мексико, тюлени с куча чума, различни неща за лудата крава, нова болест по мишките. Защо питаш?
— Защото постоянно сънувам кошмари. — В гласа му имаше нещо, което разтревожи Лорънс, разтревожи го още повече, когато Брин попита: — Чел си Библията, нали, Дрю?
— Естествено. — Лорънс бе набожен баптист. — Да не би най-после да търсиш духовно спасение?
— Не, сериозно, Дрю. В Изход петата чума, сполетяла египтяните, поразява добитъка, нали? Преди два дни в Индианаполис видях една картина и…
— Добитъкът измрял, но египтяните били пощадени — прекъсна го Лорънс. — Изход, девет-три. При превода смисълът до голяма степен се е загубил. Може да е било всичко. Трябва да е била някаква животинска болест, която не се предава на хората. Предишната чума е… роякът, струва ми се. Да, четвъртата чума е роякът.