— Токсинът не е бил точно йохимбе, а пречистено вещество, известно като йохимбин. Кристалночисто. На хроматографа се проявило като един-единствен пик. Според онзи човек трябва да е било синтезирано.
— Може просто да е от богат естествен източник. Защо?
— Защото, Джак, това дърво не расте в костариканските тропични гори. Каза ми го човекът от Националните институти по здравеопазване. Имало го само в Западна Африка.
— Което означава, че някой е дал йохимбина на жабите — замисли се Брин. — А това на свой ред означава, че не полудявам.
9.
Четвъртък, 25 юни
Лаборатория по зооностични болести, Гилдърланд
Пратката пристигна от Кентъки няколко минути след десет часа. Лорънс забеляза, че от нея се надига пара — добър знак, защото означаваше, че сухият лед все още запазва образците студени. Той разпечата обемистата кутия, внимателно извади ледения куб и го остави в мивката, после нареди четирите пластмасови епруветки до предметните стъкла, които му беше дал Брин. Поредната серия проби бяс — макар двамата с Джак да бяха единодушни, че обработката на целия останал материал от Чърчил Даунс ще отнеме седмици.
Лорънс мразеше големите проби, мразеше и конете. Процедурата, необходима, за да се стигне до мозъка, бе отвратителна — мръсна, шумна и трябваше да се използва трион. Главата на лос, която беше обработвал преди три години, му отне цял ден и лабораторията смърдя цяла седмица. Кравите бяха същата работа. Те като че ли те гледаха, ако преди да започнеш да режеш, не им затвориш очите. Но този път мозъкът вече бе изваден, обработен, нарязан и готов за анализ.
Трудно можеше да отхвърли теорията на Джак за пресъздаването на чумите от Изхода — не и след рояка, жабите, даже антракса, който спокойно можеше да се разтълкува като съвременен вариант на библейския мор по добитъка. И ако епидемията по конете се окажеше предизвикана от човек… Също като Брин, Лорънс просто не можеше да си представи какъв маниак — или маниаци — би направил нещо толкова ужасно.
Дрю се зачуди дали във ФБР разсъждават по същия начин. Онзи агент Хъбърд няколко пъти беше търсил Джак, без да уточни какво иска, но гласът му звучеше, хм, заплашително. Вики Уейд също звънеше почти всеки ден, разтревожена и за конете, пробите от които не бяха позитивни за нищо, и за Джак. Лорънс не бе сигурен какво става помежду им, но се надяваше да е свързано само с работа. Брин категорично отказваше да съобщи теорията си за чумата на друг, освен на него и Миа.
И тогава си спомни за хлапето от Бруклин — беше обърнало внимание на рояка адски бързо. Как ли се казваше? Бъргър, да, Бъргър. Нямаше да е зле да провери какво знае. Щеше да му прати имейл.
Неделя, 28 юни
Бруклин, Ню Йорк
13:30 ч.
Шмюъл Бъргър седеше пред телевизора заедно с още четирима тийнейджъри от гимназията. Отлично знаеше, че на ортодоксалните евреи е забранено да гледат такива филми, но не можеше да се откаже от това вълнуващо ново преживяване — филм на ужасите, при това цветен!
Съвсем наскоро родителите му бяха купили единайсетинчов черно-бял телевизор, но го използваха само за да гледат новините и специални културни събития. Не можеше да става и дума за видео.
Родителите на всичките му нови приятели от училище позволяваха на момчетата да гледат филмите, предавани в събота и неделя по местните канали. Разбира се, за Шмюъл съботите бяха изключени. Този уикенд излъчваха стари трилъри. Нямаше да пропусне нито един. В неделя преди обед той измърмори на майка си, че отивал на гости при приятел от йешива14. После директно се качи на автобуса.
Филмът, който гледаше, бе от 1971 година и се казваше „Отвратителният доктор Фибс“. Цветният телевизор беше страхотен. Заедно с другите хлапета той се заливаше от смях, когато Винсънт Прайс в ролята на лудия отмъщаваше на хирург, случайно убил сина му. Един по един, Прайс уби ужасно много жертви, целия персонал на лекаря, като използваше чумите от Стария завет. Беше банално, неточно, смешно, страшно и… забранено!
Един от героите във филма бе равин, представен по смешно изопачен начин. Нямаше нищо общо с действителността. Филмът бе боклук, но напомни на Шмюъл странната история за рояка, която беше пратил в ПроМЕД. Отдавна не бе проверявал за нова информация.
След като напусна дома на приятелите си, той взе автобус за Бруклинската публична библиотека на Гранд Арми Плаза, регистрира се и включи един от компютрите. Беше време да сърфира в прекрасния свободен свят на Интернет. Там и единствено там Шмюъл можеше да отиде в която област поиска — наука, медицина, игри, дори секс — обичаше киберпространството заради предизвикателните, често забранени идеи и образи, които то предлагаше.