— И накрая или почти накрая, вижте това — каза Миа и на екрана се появи диапозитив с графика на броя на починалите от СПИН от 1980 с проекция до 2000 година. Кривата рязко скачаше нагоре под ъгъл от осемдесет градуса, после, през следващия век, се изравняваше. — Това е всичко до следващото ни занятие, когато ще разгледаме тази модерна чума. Благодаря за вниманието.
Лампите в аудиторията светнаха, аспектоматът бе изключен и се разнесе благословеното бръмчене на вентилаторите, които започнаха да охлаждат горещата зала.
— Някакви въпроси, забележки, оплаквания? — попита Миа и си погледна часовника.
Неколцина от по-младите студенти се засмяха. Други вдигнаха ръце. Тя отговори на въпроси за чумата в Индия през 1993 година. Защо еболата не била включена в списъка й? Ами грипът?
От последния ред се вдигна ръка в ръкавица, стиснала черна химикалка. Изкънтя дълбок мъжки глас:
— Доктор Тиодор Камерон.
„Тед Камерон! — помисли си Брин. — Той бил значи! Колко странно, че само преди няколко дни се сетих за него.“
— Вашият въпрос, доктор Камерон? — попита Миа.
— Доктор Харт — почти колебливо каза високият красив мъж, — не е ли вярно, че така наречените новопоявяващи се патогени, тези нови зарази просто не могат да се предвидят и контролират? Не може ли да се твърди, че катастрофите на миналото често са просто повторение на онова, което вече някога се е разигравало?
— Докторе — отговори Миа, — струва ми се, че зная какво искате да кажете. Да, мисля, че постоянно се сблъскваме с нови вълни на заразни болести. Още от времената на римляните го е преживявала всяка цивилизация, почти всяка се е опитвала и не е успявала да предвиди, да надхитри болестта.
— Или още от египтяните и гърците — прибави Камерон.
— Да, точно така. — Харт обяви, че ще отговори на още един последен въпрос и потърси с поглед друга вдигната ръка.
Като разтриваше челото си, Брин се изправи и съобщи името си. Преди да заговори, Тед Камерон включи касетофона си.
— Независимо от някаква загадъчна сила — и нямам предвид Всемогъщия… ако наистина преживяваме по една тежка болест на век, не смятате ли, че напоследък нещата се ускориха?
— Това е важен въпрос — съгласи се Миа. — През последния четвърт век положението наистина започна да става неовладяемо. Имайте предвид бума на раждаемостта, предизвикан от „зелената революция“15. Освен СПИН имаме ебола, легионелоза, лаймска болест, ерлихиоза и още много други. Най-много ме безпокои появата на резистентен към антибиотици организъм — абсолютно непобедима бактерия, която спокойно може да ускори настъпването на постантибиотичната ера.
Брин поклати глава.
— Не, всъщност не. Вие говорите условно. Но ние сме убедени, че това ще се случи. Грипът мутира всяка година. Проблемът е как да го спрем, когато започне? Онова, което искам да зная, е коя според вас ще е голямата болест на двайсет и първи век? Болестта, която внуците ни ще запомнят и документират, както са направили нашите предци, както правим и ние със СПИН. Кое ще е следващото име, прибавено в схемата ви за настъпващото столетие? И може ли някакво предвиждане да го спре? Господ ли ще го причини, или човек?
Публиката се развълнува. Луд ли беше този, или гений?
— Той е прав! — посочи към Камерон вирусологът. — Всяка култура в историята предвижда своята гибел. Кой ще е нашият Армагедон? — Джак седна и Камерон му се усмихна.
Подобно на всички останали, избухването на Брин порази Миа. Изпитваше страх, ужасен страх. Тед Камерон, от друга страна, остана доволен от видимото напрежение между двамата. Друга жена? Или и тя се съмняваше в здравия му разум? Или в невинността му? Теди почти го съжаляваше. Такава жена, толкова властна, толкова строга. Миа Харт му напомняше на собствената му бивша съпруга и на майка му.
15
Рязко увеличаване на добива на зърно, особено в слабо развитите държави, започнало в края на 60-те години. — Б.пр.