Когато почука на масивната дървена порта и сестра Анджелика му отвори, той видя зад гърба й стотици свещи — в свещници, стъклени купички или на оловни плочки, използвани само за специални меси. Повечето бели восъчни свещи обаче горяха в ръцете на монахините от ордена. Никога не ги бе виждал всички едновременно.
Като главен гинеколог в болницата „Сейнт Патрик“, той познаваше повечето от тях. Знаеше, че игуменката има тумор, но тя беше доста над седемдесетте и не искаше да я оперират. Това бе нещо много по-сериозно. Някои сестри се молеха, други шепнеха. Много плачеха и призоваваха на помощ Иисус.
О’Райли поиска да види болната и го придружиха до стая на горния етаж, в която десет монахини бдяха край леглото на изключително слаба старица с подут корем. Игуменката страдаше от ужасни болки и стискаше с пръсти завивките. Монахинята от дясната й страна й бършеше челото, друга масажираше корема.
— Вече са на всеки три минути — каза една от сестрите. — Преди малко бяха на пет минути.
„Невъзможно“ — каза си О’Райли. Тази почти осемдесетгодишна жена изпитваше родилни болки и щеше да роди. Като че ли й бяха направили инжекция, каквато се прилагаше при тежки случаи на раждане — ерготамин.
— Всички да излязат — извика лекарят и даде знак да остане само Анджелика.
Сложил ръкавица на едната си ръка, той бързо я прегледа, откри нещо обло, изпъкващо от родилния канал, и пъхна форцепс, за да улесни излизането му.
Игуменката се напъваше и крещеше. Сестра Анджелика припадна от гледката. Гинекологът усети, че сърцето му се свива, когато го видя — половинкилограмовия тумор, с който старицата не бе искала да се раздели. Той беше изтласкан през матката й от огромна сила, притиснала масата надолу по дългия канал. О’Райли отряза ствола му и го остави в малката люлка до леглото, в която една от най-набожните послушнички за всеки случай бе приготвила пелени.
Брин четеше колкото може по-бързо, но когато се опита да разпечата текста, екранът отново се изчисти. „Възможно ли е всичко това?“ — зачуди се той. Разбира се, можеше да провери в местните вестници или да се свърже с двамата лекари. Но защо изобщо някой му показваше този материал? Може би поредният имейл щеше да му даде отговора. Джак се загледа в екрана и скоро се появи ново съобщение:
Четвъртък, 5 март
Ню Кейнън, Кънектикът
Срещата със свещеника бе минала отлично и Дийл Едисън се чувстваше на седмото небе. Двамата с Тами щяха да се венчаят след месец и половина. Церемонията щеше да е кратка, проста, без никакви излишества. Преподобният Филипс се отнесе с изключително разбиране към финансовите проблеми на сериозната млада двойка.
Свещеникът му предложи мляко и кейк и Нийл лакомо го изяде. Сега обаче стомахът му тежеше и изпитваше странен сърбеж. Когато преди малко спомена за това на Тами, тя отговори, че било „любовен сърбеж“, и се засмя.
Бяха се срещнали през обедната почивка и сега той се връщаше на работа по Мерит Паркуей. Когато допуши цигарата си и я изхвърли през прозореца на автомобила, болката го прониза като артилерийски снаряд и избухна в корема му.
По десетобалната система болката трябваше да е двайсет, помисли си Нийл точно преди колата да изхвърчи от рампата и той да припадне. В известен смисъл имаше късмет. Друг шофьор видя, че автомобилът се отклонява от пътя, откри младежа в безсъзнание и го откара в местната болница. Хирургът и рентгенологът в спешното отделение бяха единодушни, че трябва да приложат спешна лапаротомия16. Здрав млад мъж, в момента в безсъзнание, с твърд стомах — това навярно означаваше перфорирал апендикс. Щяха да проверят веднага щом приготвеха операционната.
Поставиха го на системи и вкараха в пикочния му мехур катетър. Бяха готови.
Хирургът сръчно разряза корема му и внимателно издърпа настрани коремните мускули, за да може да види вътрешностите през полупрозрачната ципа. Ставаше нещо ужасно — вътрешностите изглеждаха черни. Отвориха корема и в операционната се разнесе отвратителна смрад.
— Болест на Тацаясу?17 — попита асистентът, като разглеждаше кухината, после извика: — Погледнете артерията! Празна е! — И посочи тръбата от плът, напомняща на розов макарон, която бе побеляла при отвора. Отвориха изцяло кръвоносния съд, но не изтече нито капка кръв. — Има стомашен инфаркт!