— Да се молим и да не драматизираме нещата — продължи Сейнт Джон. — Нашият специалист по заразни болести доктор Милър е убеден, че не става въпрос за болестта на Ходжкин2 или левкемия. Каза ни го снощи, не помниш ли? Според него щяло да се окаже нещо лечимо.
Макдоналд знаеше, че според Милър Джоуи може да има туберкулоза или дори болест, предизвиквана от вид плесен, наречена кокидиодомикоза. И отчаяно се надяваше в Джоуи да се развива нещо по-лечимо.
— Доктор Милър спомена за туберкулоза или кокидиодомикоза — каза той. — Да, тези заболявания са много вероятни, но трябва да съм откровен с вас — трябваше да направим биопсията на лимфния възел, защото болестта на Джоуи все пак може да се окаже лимфома.
— Не, само не рак! — Госпожа Сейнт Джон замръзна на място, после ужасено притисна дясната си ръка към устата си.
Катрини се приближи до нея и се опита да я успокои.
— Елинор, днес лимфомата и болестта на Ходжкин са лечими.
Макдоналд се зачуди дали родителите на момчето съзнават, че и той, и Катрини говорят уклончиво. Лимфните възли несъмнено бяха източник на треската, кашлицата и сепсиса на Джоуи. Не бе ясно дали причината е рак, плесен или туберкулоза. Ако някой допреше пистолет до главата му, навярно щеше да заложи на кокидиодомикозата, защото симптомите й често се бъркаха с тези на туберкулозата. Също като Катрини и Милър, Макдоналд беше озадачен, но нямаше намерение да го прояви.
— Ако сте в състояние, госпожо Сейнт Джон, бих искал да ви задам няколко въпроса. — Когато разплаканата Елинор му кимна, той продължи: — Джоуи има ли навик да лапа разни неща — играчки, бонбони, остри предмети, например клечки за зъби, сламки или от онези шишчета, на които се пече кебап? Или близалки?
Въпросът изненада госпожа Сейнт Джон.
— Ами, не. — Тя се обърна към Катрини. — Винс, ти знаеш, че рядко му даваме бонбони, и мога да ви уверя, доктор Макдоналд, че никога не съм виждала Джоуи с близалка. Винаги съм се ужасявала, че може да падне с клечката в устата. По същата причина дори не държим вкъщи клечки за зъби. — Безплодността на тези предпазни мерки в светлината на онова, с което се сблъскваха сега, накара Елинор отново да загуби самообладание, но суровият й съпруг хвърли на лекарите убийствен поглед и се обърна към Катрини:
— Какво значение има това?
— Виж, Джоузеф — отвърна той, — нещо кара тези лимфни възли да се подуват. Ако е микроб, може да е попаднал направо в тях, а не непряко през дробовете, както при пневмония. Разбираш ли, ако някой случайно глътне клечка за зъби и тя пробие хранопровода, в гръдната кухина могат да проникнат всевъзможни микроби и…
Макдоналд го прекъсна:
— Ами тортила, госпожо Сейнт Джон? Джоуи обича ли тортила?
— Не — бързо отвърна Елинор, после поясни: — Всъщност ние… той никога не яде мексиканска храна. — Тя замълча за миг. — Защо питате?
— Известни са случаи, в които тортилата разрязва хранопровода като скалпел — каза Катрини на невярващата на ушите си Елинор.
— Оперирал съм три деца — отново го прекъсна Макдоналд, — които са глътнали тортила, без да я омекотят със слюнка или безалкохолно.
— Не мога да съм сто процента сигурна… — въздъхна тя. — Вече го казахме на доктор Катрини, когато приемаше Джоуи.
— Напоследък синът ви ходил ли е на някакво ново място, изпадал ли е в необичайна за него ситуация?
Разговорът за събитията от живота на сина й преди да го сполети това проклятие като че ли доведе Елинор Сейнт Джон до ръба на пълния срив.
— Единственото място, за което се сещам, е зоопаркът в Сан Диего. Преди няколко дни учителката ги заведе там на извънкласно занятие. В сряда, струва ми се. Да, в сряда беше. Той обича животните, макар че не му позволяваме да ги пипа. Нали знаете, защото пренасят болести.
— Възможно ли е да е ял нещо, което иначе не яде?
— О, не мисля — отвърна тя. — Обяснили сме му опасностите, които крият готовите храни, и той е много послушно дете.
„Нещастно хлапе — помисли си Макдоналд. — Той просто няма детство — без бонбони, без животни, а сега и това.“
— Госпожо Сейнт Джон, знаете ли какво е правил в зоопарка?
— Не, нямам никаква представа, нито какво може да е ял. Бихме могли да питаме приятелите и учителите му… но като познавам Джоуи, ако е имал избор, сигурно е пица. Позволяваме му да яде пица. Обича я с повечко сирене и без гъби…