Джак я погледна. Нещо ставаше — Вики изглеждаше замислена.
— Хайде всички да седнем. — Той посочи голямата маса в ъгъла на стаята. — Може да се окаже, че имаме нещо общо. — Брин се обърна към агента. — Според мен и на госпожа Уейд, и на господин Лорънс може да се гласува доверие. — Вирусологът разбираше, че няма да му е излишно да има свидетели.
Хъбърд далеч не бе убеден, че има нещо общо с него. Миналото на Брин можеше да превърне човек или в майка Тереза, или в Джак Изкормвача. Агентът го беше подозирал още преди да научи за Пинфан, още преди да открие, че има навика винаги да се появява в най-горещите точки.
А и вирусологът не бе единственият в тази стая, за когото ФБР разполагаше с дебело досие. Оказваше се, че Дрю Лорънс е членувал в КРР18, че през шейсетте години е имал връзки с Черните мюсюлмани и че през седемдесетте е участвал в НСКН19, но се предполагаше, че след женитбата си е напуснал тези организации и сега е активен член на баптистката църква в Олбъни. И все пак, макар че сега Лорънс изглеждаше съвсем нормален, кой знае какви бяха истинските му политически убеждения? Не, Скот не смяташе, че на Дрю Лорънс може да се гласува доверие. Ами Уейд? Агентът трябваше да се съобразява с факта, че всичко, за което станеше дума тук, спокойно можеше да се появи в „Гореща линия“.
Вики виждаше, че присъствието й ги смущава. Не я бяха очаквали и очевидно бе нежелана. Информацията за Джак, която Хъбърд й беше подхвърлил на летището, продължаваше да я притеснява. Разкъсваше се между желанието да чуе за какво ще говорят и да избяга от тази стая. Накрая избра второто.
— Вижте — каза журналистката, — трябва да отида на хиподрума в Саратога, за да разговарям с треньорите. Времето е лошо. Извинете ме за натрапването. — Усещаше напрежението, усещаше, че под повърхността кипи голям материал, и се надяваше Брин да не е в основата му. Засега знаеше само, че ФБР следи или него, или нея, а може би и двамата.
— Приятно ми беше да се запознаем, господин Хъбърд — сбогува се тя. Чувстваше се така, сякаш предаваше Джак, като не му беше споменала за срещата си с агента на летището. — Дрю, радвам се, че се видяхме — усмихна се Вики, извади ключовете за автомобила си, намигна на Брин, спомни си, че все пак трябва да му разкаже за новите събития, дръпна го настрани и бързо му прошепна: — Джак, доктор Тъкър се побърка. Лекарите смятат, че е от целия този стрес. Но има звукови халюцинации. Мислят, че може да е мозъчен тумор. Моля се на Господ да не е нещо, свързано с конете. Та аз бях с него! Пак ще намина. — И изхвърча навън под дъжда.
Тримата мъже изчакаха вратата да се затвори, после Брин и Хъбърд седнаха до голямата маса, по средата на която се мъдреше череп на язовец. Лорънс донесе кафе и леко завъртя черепа — това бе първият случай на язовец с бяс в щата — така че голите му зъби да сочат към агента.
— Доктор Брин, какво можете да ми кажете — започна Хъбърд — за биологичната война по времето, когато сте работили в Световната здравна организация?
— Въпросът ви е половинчат, господин Хъбърд. — Джак се облегна назад и се зачуди какво иска да каже агентът. — Виждате ли — продължи той, — има важно разграничение между биологичната война и биологичния тероризъм. Кое от двете точно ви интересува?
— И двете — отвърна Хъбърд и потръпна, защото се опари от горещото кафе.
— Съжалявам — извини се Дрю. — Забравих да ви кажа, че тази машина прави най-горещото кафе в щата Ню Йорк, но когато изстине, е по-силно от обикновеното.
— Чудесно е — кимна агентът. — Продължавайте, доктор Брин.
— Просто казано, тактиката на биологичната война е да се спечели първата битка чрез обезвреждане на противника — което е по-важно от убиването на живата му сила — и после стратегически да се спечели войната. Обезвреждането на жертвите със стафилококов ентеротоксин например ще доведе до едноседмично повръщане и диария. Възможно е оцелелите — и войници, и цивилни — да получат най-разнообразни вторични ефекти.
— Ами биологичният тероризъм?
— Биологичният тероризъм, от друга страна — вдигна поглед от бележника си Джак, който до този момент разсеяно си драскаше нещо — цели да прати някакво послание, да направи политическо или религиозно заявление. Постига го като убива хора, често колкото се може повече. Той има по-ограничен ефект, като например обгазяването на токийското метро със зарин на двайсети март деветдесет и пета година.