И когато Гласът каза на Тиодор Камерон да посети една от конференциите на Били Пусър във Вирджиния, той се смути, но разбира се, се подчини. За да не го познаят, боядиса косата си, пусна си брада а ла Ван Дайк и си сложи очила. Докато шофираше натам, си спомняше как адвокати като Пусър и останалите фундаменталисти се блещеха, когато им обясняваше финансовата изгода от дарения, водещи до намаляване на данъците — че е изгодна сделка, когато технологията се прехвърля в промишления сектор.
Теди достатъчно често бе присъствал на такива конференции, за да разпознае баналностите във всички повтаряни до безкрайност речи. Пусър наемаше специален човек да му ги пише и това забавляваше повечето хора, дори Камерон. Поне първия път.
Самият адвокат, едър здравеняк с посивяваща червена коса и цветущ тен, стана да говори веднага след последното блюдо. Кимна на събралите се глави на различни църкви, членове на директорски бордове и старши партньори от най-престижните адвокатски кантори в Америка. Из залата се надигнаха аплодисменти: той бе направил мнозина от тези хора милионери. Накрая Пусър вдигна ръка за тишина, извади носната си кърпичка, избърса широкото си чело и гласът му изкънтя:
— Благодаря ви… благодаря ви!
Ръкоплясканията избухнаха повторно.
Адвокатът почука с нож по чашата си за вино.
— Дами и господа — започна той, когато публиката утихна, — нима това не е истинско пиршество? — Още аплодисменти. — Обезпокоен съм да получа толкова ентусиазирано посрещане от група хора, които бяха описани като „напаст от гладни скакалци“. — Събралите се замръзнаха. Да ги обиди ли искаше? Седнал в дъното на залата, Камерон, изглежда, беше единственият, който разбираше накъде клони Пусър.
— Недейте да убивате вестителя, приятели — продължи адвокатът. — Не аз съм ви нарекъл скакалци. Не е и либералната преса, нито президентът, Бог да му е на помощ. Ще ви кажа кой е. Но преди това искам да ви предупредя: трябва да променим това впечатление. Трябва да придадем на юридическата професия по-християнски облик.
Пусър изправи рамене, убеден, че забележката му е привлякла вниманието на съответните слушатели. В края на краищата, плащаше добри пари за речите си.
— Скакалци. Гладни скакалци — продължи той. — Аз лично ужасно се срамувам от това определение. Като адвокат, който приема вярата и работата си съвсем сериозно, тази обида, дами и господа, дори да идва от противник, направо ми къса сърцето. — И Пусър се удари с юмрук по гърдите.
— Но човекът, който ни нарече така, не беше наш противник, не беше атеист… — Той си пое дъх. — Не беше репортер. — Отново пауза. — Той беше наш брат… Председателят на Върховния съд, покойният Уорън Бъргър, който нарече адвокатите „гладна орда скакалци, канещи се да погълнат цялата земя“.
Пусър даде на публиката време да помисли над думите и после повтори:
— Председателят на Върховния съд Бъргър. Човекът, направил повече от всички, за да попречи на Господ да стигне до нашите деца и общности. И ако Уорън Бъргър, колегата, който искаше да ни казва кога да се молим, човекът, който не допускаше Божието слово до агнеците Господни — е, ако този човек ме е нарекъл „скакалец“… ами, аз се гордея да съм такъв. — Той се огледа и се наслади на избухналите аплодисменти.
Камерон любезно се присъедини към ръкоплясканията.
Вече бе чувал историята за Бъргър.
Но този път беше различно.
Сега тя го хипнотизира.
Сега знаеше защо. Гласът му е заповядал да дойде тук.
Скакалци. Скакалци. Той се огледа. И ги видя — скакалците, адвокатите. Зави му се свят. Почувства се така, сякаш трябваше да се махне. Да избяга.
Скакалци. Изведнъж усети могъществото на Господ.
И Гласът в главата му отново заговори.
И той вече знаеше какво да прави.
Тези адвокати бяха ненаситните скакалци. Това бяха хората, които трябваше да порази осмата чума.
Това бяха истинските човекоядци, които се хранеха със самите себе си.
До този ден въпросът за скакалците го бе измъчвал месеци наред. Камерон не беше ентомолог, но знаеше за Anthropoda. Познаваше токсините им: стършели, жилещи мравки, скорпиони, паяци, стоножки. Силата им. Но скакалци? Как? Щеше да чака ново вдъхновение. И безспирно беше повтарял: „Скакалците нахлуха в цялата египетска земя и нападнаха цялата египетска страна в голямо множество…“23.