Докато чакаше да го свържат, с ужас осъзна, че полудява.
Чуваше в главата си пронизително пищене.
Не можеше да се овладее.
Удар ли получаваше?
Кънтежът. Болката. Кънтежът.
Нуждаеше се от помощ. Опита се да направи нещо. Да отиде в болницата. Да спре болката. Но вместо това само затвори слушалката и застана като вцепенен.
Една загрижено наклони глава към него, но той не й обърна внимание.
— Никой ли нямаше? — попита тя, но Ричард вече не можеше да я чуе.
Опитваше се да й каже да повика линейка, но нещо в мозъка му просто не позволяваше на думите да се оформят.
Късаха се вериги.
Престанаха да се образуват спомени.
Нямаше достъп до старите.
Изгуби мисъл и дар слово и сигналите, които циркулираха в главата му, нямаха връзка и смисъл, защото вече не се обработваха от съответната част на мозъка.
Сега в предния дял на мозъка му плуваха десетки издути кисти и стигаха до онзи участък от кората, който контролираше сетивните възприятия. Някои вече бяха започнали да променят предаването на слухови сигнали от областта на Брока в „текущите информационни пространства“.
Появяваха се отдавна забравени мисли, изскочили по директна заповед на глас, който сякаш идваше едновременно от стари черно-бели филми и от самия Ричард. Знаеше какво трябва да направи. Знаеше ролята, която е предопределен да изиграе.
Той скочи, сграбчи Една за шията, сключи пръсти на гърлото й и с всички сили започна да стиска.
— Курва! Йезавел!24 — крещеше Ричард, докато я душеше.
Тя умря след по-малко от две минути.
Странно, и двата дяла на опустошения му мозък като че ли го поздравяваха, че е убил жена си. Стори му се, че чува аплодисменти. През стъклената преграда можеше да види ужасените лица на другите адвокати, както и една от секретарките, привлекателна преждевременно побеляла четирийсетинагодишна жена, която звънеше по телефона, несъмнено в полицията.
Ричард изскочи от офиса, отиде при нея, стисна я за шията и се развика:
— Йезавел! Курва! Вавилонска уличница! — Шийните й прешлени с изпукване се строшиха.
След като остави безжизненото й тяло да се свлече на земята, той се завъртя към другите, вдигна ръце към челото си, закрещя и се стовари по гръб.
Скоро пристигна полицията и бърза помощ, отнесоха труповете и откараха изпадналия в полубезсъзнание Ричард в болницата. Всички в кантората бяха единодушни, че е получил някаква криза, навярно удар.
Той почина същата вечер.
При аутопсията откриха кисти из целия му мозък. Тъй като в случая участваше полицията, направиха аутопсия и на двете убити жени. При секретарката не регистрираха нищо необичайно, но за Една изобщо не можеше да се каже същото.
Патологът смяташе, че ако Ричард не й е строшил шията, в най-добрия случай са й оставали само няколко седмици живот. Десният й бял дроб бе пълен с лъскави кисти, големи почти колкото бебешка глава. Когато се пръснеха, те щяха почти мигновено да я убият…
Понеделник, 31 август
Боулдър, Колорадо
14:00 ч.
Дванайсет години по-рано произхождащата от ирландско потекло Шийла Уудс се беше омъжила за Дан Хамър, адвокат, лютеран и мъж, с когото никога не би трябвало да се среща. Ужасните им кавги се редуваха с периоди на ледено мълчание. Двамата не само се радваха, когато не бяха заедно — те копнееха за тези моменти. Шийла се бе погрижила да запази моминското си име — предвидлива постъпка, тъй като бракът им окончателно се разпадаше.
Когато Дан се връщаше в Боулдър от дело или конференция като онази в Ландс Енд, съпрузите обсъждаха грижите за деветгодишния им син Джошуа, предстоящата си раздяла или кой е виновен за нея. Започваха да осъзнават, че докато бракът им е бил временен, разводът ще е завинаги.
Дан общо взето се смяташе за добър човек, но други не мислеха така. През седемдесетте години завършилият харвардския юридически факултет Хамър беше попаднал на документите, подписани при създаването на индианските резервати по източните склонове на Скалистите планини. Прекара години в ровене, постоянни пътувания до Вашингтон и накрая на практика се пренесе в подземията на Националния архив. Когато свърши, индианците вече не се наричаха така. Наричаха се богаташи.