Предварително Ви благодарим
Брин си помисли дали направо да не отиде в ЦКЗ, но знаеше, че само ще пратят известие и ще настоят на продължителни проверки преди да бъде разработен подробен въпросник и после — навярно — да бъде одобрен от… бюрократопат.
Дори най-беглото проучване щеше да отнеме минимум шейсет дни. Трябваше да се уважава чувствителността на… месодобивната и хранителната промишленост, Службата по храните и лекарствените средства, медиите.
Ако ПроМЕД заобиколеше обичайната процедура, щяха да получат бърз и непълен отговор за по-малко от седмица. Ако откриеха нещо, при добро желание ЦКЗ спокойно можеха да ускорят проучването.
Джак знаеше, че в нито една база данни няма да открие обобщена информация за тази болест — никой не водеше статистика и не съществуваше система за регистриране на евентуално увеличаване на случаите. Проследяването им щеше да отнеме време. В щати като Калифорния например щеше да се наложи да влязат във връзка с хиляди лекари, но епидемиологът на Уайоминг Стан Данс можеше да телефонира на четиримата местни неврохирурзи и да получи отговор само за час. Други щати разполагаха с компютризирана болнична система или данни за смъртността. Получаващите се съобщения щяха да са непълни, занижени, „мръсни данни“, проучване, което вече не се приемаше в педантично бюрократичните ЦКЗ. По дяволите, струваше си да опитат!
Вторник, 8 септември
Лаборатория по зооностични болести, Гилдърланд
09:30 ч.
Откакто се беше получило съобщението за невроцистицеркозата, Лорънс се втурваше в кабинета на Джак при всеки нов факс или имейл като телевизионен репортер, съобщаващ предварителните резултати от гласуване.
— Ню Джърси, двайсет и три случая. Монтана, нула. Ню Мексико, три. — По-късно: — Орегон, петнайсет. Илинойс, седемнайсет!
Цифрите наистина започваха да растат. Но с какво можеше да ги сравни Брин? Никой не бе водил статистика за тази болест.
След първата седмица започнаха анализа. Лорънс обработваше суровите данни. Във вторник сутринта след тридневните празници26 той съобщи:
— Имам нещо за теб, Джак. Но преди това трябва да разбереш, че данните…
— Са непълни — нетърпеливо рече Брин.
— Недей да ме прекъсваш. Исках да ти кажа, че случаите на невроцистицеркоза се увеличават, особено в Съединените щати. И знаеш ли защо?
— Нямам представа.
— Причината — обясни Дрю — е в новите селскостопански методи на юг от границата. Не става дума само за зараза по хората. Същото се отнася за плодовете и зеленчуците от Централна и Южна Америка. Яйцата на тенията се крият в цепнатините на кожата на малините, ягодите и дините в местния ти супермаркет. Виждаш ли, сега в Гватемала, Салвадор и Хондурас се напоява с огромни пръскачки. Изключително ефикасно. И лошо за нас с теб.
— Защо?
— За напояване в Латинска Америка се използват фекални води. Те покриват плода с вируси, бактерии и яйца на паразити. Слънцето унищожава микробите, но яйцата на някои от тези гадини са устойчиви на лъчи, вода, даже на хлор. Искаш ли да погледнеш данните?
Лорънс триумфално му подаде лист хартия с шест графики, като го предупреди, че резултатите са непълни, навярно 56% от действителните числа. И макар че до края на първата седмица бяха отговорили само трийсет и един щата, Дрю му каза, че са сравнително представителен модел за положението в цялата страна.
Всъщност Лорънс беше готов да предвиди резултата, но изчака Брин да попита за важните данни, за „бума“ в последната графика. Дали го бе забелязал?
— Искаш ли да ти подскажа? — подразни той Джак.
— Естествено.
— Нощта на живите МБЕА — с безизразно лице заяви Лорънс.
— МБЕА ли? — повтори Брин. Много му подсказваше, няма що.
Дрю прокара тънките си пръсти през черната си коса и прехвърли тежестта си на другия си крак. Часовете, прекарани на стола, сковаваха ставите му и бедрото го болеше.