Но Грег не чувстваше вкуса на победата. Не, шестото чувство му подсказваше, че се случва нещо нередно, а освен това го измъчваше пулсиращо главоболие, започващо от основата на черепа и завършващо във фронталния му лоб. Проблемът беше свързан с онази скрита камера, която бяха поставили в коридора.
Заснетото от нея нямаше рационално обяснение. Каква ирония, че изведнъж „ловецът на духове“ получава главоболие, когато се сблъска с фигура, изпаряваща се във въздуха. Човек би си помислил, че ще се радва, задето поне веднъж няма да се налага да кара оператора си да фалшифицира заснетия материал.
Колкото до Стан, той никак не бе впечатлен. О, беше убеден, че видяното е дух, но това не го притесняваше ни най-малко. Но пък и той беше човек, който, ако се озовеше вързан на железопътни релси, би си казал: „Идеално, имам време да подремна, преди да бъда размазан“.
Да пушиш трева си имаше своите предимства.
Часовникът на долния етаж удари десет и Грег остави лаптопа си и стана. По дяволите, щеше да се чувства по-добре, ако не беше видял дългокосата фигура да обикаля по коридора предишната нощ, ако не беше видял мръсника с неговите трикове „Има ме, няма ме“. Холи се обади от леглото зад гърба му:
— Великденското зайче ли се надяваш да видиш там отвън?
Той й хвърли поглед и си помисли, че изглеждаше прекрасно, облегната на възглавниците, с нос, забит в някаква книга. Когато я беше извадила от багажа си, той с изненада установи, че е на Дорис Кърнс Гудуин и е свързана със семействата на Фицджералд и Кенеди. По-скоро си я беше представял да чете биографията на Тори Спелинг5.
— Да, нямам търпение да зърна пухкавата му опашка — промърмори той. — Всъщност ще сляза долу и ще се опитам да му задигна кошницата.
— Само не ми носи желирани бонбони. Шарени яйца, шоколадови зайчета, онази изкуствена трева… става. Желираните бонбони ме отвращават.
— Ще повикам Стан да стои при теб. Става ли?
Холи вдигна очи от книгата си.
— Не ми е нужна бавачка. Особено такава, която вероятно ще пуши трева в банята.
— Не искам да те оставям сама.
— Не съм сама. — Тя кимна към камерата в ъгъла на спалнята. — Просто я включи.
Грег се облегна на рамката на прозореца. Начинът, по който косата й улавяше светлината, беше наистина прекрасен. Цветът, разбира се, без съмнение беше заслуга на опитен фризьор… Но беше идеален нюанс на русото, който подхождаше на кожата й.
— Никак не си уплашена, нали? — попита той и се почуди кога точно си бяха разменили ролите в цялата тази история.
— Заради снощи ли? — Тя се усмихна. — Не. Мисля, че Стан ни играе номера, за да ни отмъсти, че го разкарвахме между стаите. Знаеш как мрази да си мести багажа. А и това ме върна обратно в леглото ти, нали така? Не че ти се възползва от това.
Той взе якето си и се приближи към нея. Хвана брадичката й и я погледна в очите.
— Все още ли ме желаеш?
— Винаги съм те желала. — Гласът на Холи стана по-тих. — Аз съм прокълната.
— Прокълната ли?
— Хайде, Грег. — Когато той я погледна неразбиращо, тя скръсти ръце. — Ти си лош избор. Женен си за работата си и би продал душата си, за да се издигнеш. Използваш всичко и всички около себе си като разменна монета. А когато вече не са ти от полза, дори не помниш имената им.
Боже… Беше по-умна, отколкото си беше мислил.
— Тогава защо искаш да имаш нещо общо с мен?
— Понякога… наистина не знам. — Очите й се насочиха обратно към книгата, но не започна да чете. Просто се втренчи в страницата. — Предполагам, че когато те срещнах, бях прекалено наивна и ти ми даде шанс, когато никой друг не беше склонен да го направи. Ти ме научи на много неща. И онова първоначално привличане все още не е отмряло.
— Казваш го, все едно е нещо лошо.
— Може и така да е. Надявах се да го надживея… Но после ти проявяваш изключителна загриженост към мен и всичко се връща с нова сила.
Той се загледа в нея, преценявайки идеалните черти на лицето й, гладката кожа и невероятното й тяло. Почувствал се озадачен и объркан, като че й дължеше извинение, той отиде до камерата, поставена върху триножника, и я включи.
— У теб ли е мобилният ти телефон?
Тя бръкна в джоба на халата си и извади своето блекбери.
5
Американска актриса и тв звезда, чиято автобиография се превръща в бестселър след излизането й през 2009 г. — Бел.ред.