Когато стигна до стаята си, отвори вратата и влезе в някакво подобие на джунгла. На всяка възможна повърхност бяха метнати дрехи — върху скрина, стола, леглото, дори върху телевизора с плазмен екран. Като че гардеробът му беше избълвал цялото си съдържание. Под нощните шкафчета от двете страни на леглото се въргаляха празни бутилки от „Джак Даниълс“, подобно на телата на мъртви войници, и вече бяха започнали да превземат останалата част от пода. Фриц и останалият обслужващ персонал не бяха допускани в помещението от две седмици и, както се развиваха нещата, когато най-сетне отвореше вратите за тях, щеше да им е нужен багер.
Съблече се и пусна кожените панталони и ризата си на пода, както правеше винаги, но с якето беше особено внимателен. Или поне докато не извади оръжията, а после го захвърли в края на леглото. В банята провери старателно двата си кинжала и бързо почисти оръжията си с комплекта, оставен до втората мивка.
Да, стандартите му за чистота бяха паднали по-ниско и от тези на беден студент, но с оръжията беше различно. Снаряжението трябваше да бъде поддържано. Взе си бърз душ и докато сапунисваше гърдите си, помисли как беше имало време, когато дори допирът на топлата вода караше члена му да се втвърди. Вече не беше така. Не беше получавал ерекция… от последния път, когато беше спал с Хекс.
Просто не проявяваше интерес към секс дори и в сънищата си, а това беше нещо ново. Преди преобразяването, когато се предполагаше, че все още не е наясно със сексуалността си, подсъзнанието му произвеждаше какви ли не жарки образи. И тези сексуални пиршества бяха толкова реални и пълни с подробности, като че бяха спомени, а не продукт на сънищата му.
А сега? Единственото, прожектирано на екрана в главата му, бяха сцени с преследване от „Проклятието Блеър“ 22, в които той бягаше, изпаднал в паника, без да знае какво го преследва… Или дали някога ще бъде в безопасност. Когато излезе от банята, намери поднос, върху който имаше сандвич с печено телешко и огромно парче морковен пай. Нищо за пиене, но Куин беше наясно, че той си набавя нужната течност само от господин Даниъл.
Джон се нахрани, застанал прав пред бюрото и гол, като в деня на раждането си. Когато храната се озова в стомаха му, той се почувства останал без енергия и с опразнена глава. Обърса устата си с ленената салфетка и остави подноса в коридора, а после отиде в банята да измие зъбите си само заради навика.
Изгаси осветлението в банята. После и това в спалнята.
После седна с приятеля си Джак в леглото.
Колкото и да беше изтощен, не очакваше лягането с нетърпение. Зависимостта между количеството енергия и разстоянието между главата му и пода беше обратнопропорционална. Макар едва да държеше очите си отворени, в мига, когато докоснеше възглавницата, мислите му щяха да започнат бясното си препускане и той би свършил напълно буден, загледан в тавана в броене на часовете и тревогите си.
Допи уискито в чашата и опря лакти на коленете си. Само след миг главата му започна да клюма, а клепачите му да се спускат надолу. Когато тялото му започна да се накланя настрани, той не го спря, макар че не беше сигурен за посоката — към възглавниците или към юргана.
Възглавниците.
Вдигна краката си на леглото, придърпа завивката около кръста си и се отпусна в миг на блаженство. Може би тази вечер цикълът щеше да се прекъсне. Може би това прекрасно усещане за облекчение щеше да го погълне в черната си дупка. Може би…
Очите му се отвориха широко и той се взря в непрогледната тъмнина. Не. Беше изтощен до крайност и не просто буден… а напълно съсредоточен. Потърка лицето си и реши, че противоречието в тази ситуация беше равностойно на способността на земните пчели да летят. Учените настояваха, че това не е възможно, но то все пак се случваше непрестанно.
Обърна се по гръб, скръсти ръце върху гърдите си и се прозя с такава сила, че челюстта го заболя. Беше му трудно да реши дали да светне лампата. Тъмнината засилваше хаоса в главата му, но светлината дразнеше очите му и той имаше чувството сякаш плаче. Затова обикновено редуваше двете позиции на ключа. Чу как Зейдист, Бела и Нала минаха по коридора със статуите, за да се приберат в спалнята си. Докато двойката обсъждаше вечерята, Нала гукаше и писукаше по начина, по който го правят бебетата, когато коремчетата им са пълни, а родителите им са близо до тях.