— Седалки ли? — попита Джо? — Свързани ли бяха помежду си?
— Да. Защо питаш?
— Разбрахте ли от коя част на кабината са били седалките?
— Джо…
— Разбрахте ли от коя част са били? — търпеливо повтори той.
— Навярно от левия или десния ред на икономичната класа, защото централният ред е с по четири седалки. В другите класи седалките са свързани по две.
— Повредени ли бяха?
— Разбира се.
— До неузнаваемост ли?
— Не, напротив. Доколкото си спомням, по тях имаше само сажди.
— Значи дори тапицерията е била непокътната.
— Не, беше поразкъсана, това е всичко.
— Имаше ли петна от кръв?
— Не си спомням.
— Коланите прикрепени ли бяха?
— Не си спомням… Може би. — Ако са били…
— Абсурдно е да мислиш, че…
— Мишел и момичетата са пътували в икономичната класа.
Барбара прехапа устни и вдигна поглед към почернялото небе.
— Джо, не се самозалъгвай, че именно Мишел и момичетата са били на онези седалки — промълви едва чуто.
— Знам — рязко отвърна той. А колко му се искаше да е вярно…
Тя изпитателно го изгледа, сякаш се съмняваше в искреността му.
— Знам, че са мъртви — повтори Джо. — Не го отричам.
— Значи пак се връщаме на онази Роуз Тъкър.
— Ако успея да разбера къде е седяла, намирането на седалките ще бъде потвърждение.
— На кое?
— На онова, което тя твърди.
— Разбери, че предположението ти е пълен абсурд.
Той продължи като че ли не я беше чул:
— Потвърждение на факта, че е оцеляла от катастрофата.
Барбара недоверчиво поклати глава.
— Ако я беше видяла, нямаше да се усъмниш в думите й — настоя той. — Сигурен съм, че не е измамница.
Вятърът донесе миризма на озон — специфичен мирис, който е като завеса в театър, вдигаща се преди дъждът да се появи на сцената.
Барбара отново заговори и този път в тона й се долавяше раздразнение:
— Само си представи — самолетът се е забил като бомба в земята и се е взривил, а тази Роуз Тъкър е оцеляла. Невероятно, нали?
— Разбирам… и все пак е оцеляла по някакъв начин.
— Бог ми е свидетел, че не искам да бъда жестока, но осъзнаваш ли какво се е случило? Експлозията е била като взрив на атомна бомба, плътта на хората се е отделила от костите, буквално се е разтопила, а костите са били натрошени като кибритени клечки. В мига на удара горивото се е запалило, избухнали са огнени гейзери. Невъзможно е Роуз Тъкър преспокойно да се е измъкнала от ощения ад и да е напуснала мястото на катастрофата, без никой да я забележи.
Той отново вдигна поглед към небето, което ги притискаше като метален похлупак, сетне попита:
— Сигурно си виждала снимки или филмови кадри от град, разрушен от торнадо — всичко е изравнено със земята, а отломките са толкова ситни, че можеш да ги прекараш през решето. А сред разрушенията стърчи почти непокътната къща.
— Говориш за природен феномен. Случва се постройки да останат незасегнати поради внезапна промяна на посоката на вятъра. Но в случая става въпрос за елементарни закони на физиката, отнасящи се за материята и движението. Прищевките на природата не играят роля във физиката.
— Роуз е показала нещо на роднините на загиналите, което е обнадеждило тези хора.
— Какво?
— Не знам, Барбара. Ще разбера, когато го покаже и на мен. Въпросът е там, че те не са се усъмнили в твърденията й, че е оцеляла от катастрофата. Това е нещо повече от вяра. — Той замълча и си спомни блесналите от щастие очи на Джорджин Делмън. — Това е дълбоко убеждение.
— Тогава тази Роуз е безподобна измамница.
Той безмълвно сви рамене.
Мълния отново проряза облаците, земята затрепери от силния гръм. Далеч на изток вече валеше проливен дъжд, който се спускаше като сива завеса.
— Може би греша — подхвана Барбара, — но мисля, че не си религиозен.
— Имаш право. Мишел водеше момичетата на неделно училище и всяка седмица ходеше на църква, но аз не я придружавах.
— Противник ли си на религията?
— Не, просто не ме интересува. Изпитвам безразличие към Всевишния, както изглежда, и той към мен. След катастрофата съвсем се обезверих. Не мога да приема идеята за добронамерения Бог, който е позволил да загинат толкова много невинни хора и е причинил невероятни страдания на близките им.
— Щом си атеист, защо вярваш в чудотворното спасение на Роуз Тъкър?
— Не твърдя, че нейното оцеляване е чудо.
— Какво друго може да бъде? Само Господ Бог и спасителен екип от ангели биха могли да я измъкнат невредима от огнения ад — иронично подхвърли Барбара.
— Не настоявам, че е имало намеса на божествени сили. Съществува друго обяснение — необикновено, но логично.