Наяве не оставаше време да мисли за нея, но обореше ли го умората, Кипра изникваше от мрака и го измъчваше с въпроси и изкушаваше с ласки. Дори видението да се стопеше за миг, пак се връщаше. Такъв сън е кошмар, от който утрото го изтръгваше отпаднал и мрачен.
Спасението беше да бяга далече, да се махне от тука. Да забрави и да го забравят, но усещаше сърцето си втрънено в черна къпина, ашладисана от дявола, да е по-блага от гроздето и да зрее преди него. Другото избавление от самотата и изкушенията Гецинката съзря в неотложно женило, черно-чернило. Разбра това и се реши на нещо, което друг не бе вършил. Той пристана на по-възрастната от него Лина — единствено чедо на заможен стопанин. Нейният годеник не се върна от Солунския фронт и тя отдавна се бе примирила с участта на застаряваща лефтера. Заодумваха го:
„Зет на къща — синигер в кратуна“.
Лина се отплати на Георги, за нея той не беше Гецинка, със смирение, отдаденост и самоотречение в грижата за къщата и за децата, които бърже, едно по друго нароиха.
Но Лина усещаше, че Георги само телом е неин. От първото си либе помнеше истинската драгост. Не се надяваше и от Георги да я вкуси. Даже се боеше да не изчезне спомена от първия вкус на милуването, както се губи сладост от ягода-звоница след оскумина от Сугарева круша. Лининото смирение не радваше Гецинката. А и женското имане приседва. Той търпеше съжителството и семейната тегоба като служба, от която няма уволнение и отрада. Такъв дом е зандан без пазванти и решетки.
Друг такъв имаше в долната махала, чак на другия край на малката вселена, под Пъзлъка. Но там се томеше неволница.
Кипра се надяваше, че Гецинката няма да се върне на село след войнилъка. Тя вярваше, че той не ще се примири с онова, което я сполетя. Искаше ú се другаде да намери късмета си, друга жена да му даде онова, което тя вече не може. А със своята участ тя се смири. След като роди, имаше за какво да живее, имаше заради какво да понесе онова, което ú се чинеше, че не ще изтърпи. Тя вече имаше част от Гецинката до себе си. И това ú стигаше. Нищо, че той нямаше и няма да има при себе си част от нея.
Една злочестина с чернокъдрата нейна мъка я накара да погледне с други очи насилника си. И даже да му бъде благодарна.
Момиченцето заболя от лошо гърло. Тази болест косеше малките деца на село. Прихващаха я като прозявка едно от друго. Рядко нападаше възрастните, но и на тях не прощаваше. Докато се тешаха, че детето е настинало, то забра душа. Престана да се храни и вода да преглъща. Гърдичките му свистяха като запушен мех в кузна, който вече не успяваше да разжари въгленчета в очите му. Тялото му посиня. Чак тогава се уплашиха, та извикаха баба Неда да му бае на счупено яйце. „Късно е за яйце“ — рече тя. Потърси дървена лъжица. Натопи я в първак и занатиска глътката, за да отвори пролука за въздух, но не успя. Тогава потърси масурка, за да бръкне в гърлото, да пробие набоя, а някой да смукне навън, защото тя самата нямала сили да направи това. „Иначе ще изпущим детето — рече, — след минутка е свършило. Друго спасение няма.“
Манаси накара баба Неда да напъха масурката, където трябва. Тя направи това и натисна силно, че детето изохка сякаш проби гръкляна му. Манаси се наведе над него. Изпусна въздуха си и вдишна с все сила. Устата му се напълни с гнойни парцалчета. Детето взе да се дави. Рукна от устицата му кръв, храчки и гной, но задиша учестено и отвори очи. След ден-два се съвзе. Синината избледня. Прояде, на вода не се насищаше. Огънят спадна. Челцето не пареше под майчината длан. Детето се надигна от кревата. Заусмихва се. След седмица защъка из двора.
Не дойде ред на Манаси да му се израдва, защото легна болен от същата болест-иззедница. И вече не се намери куражлия да отпуши с масурка неговото гърло. В огън и зной се запрощава с белото видело. Майка му и Кипра не се отделяха през нощите от постелята му. Едната сменя кърпи с оцет на челото, другата — влажни месали на ходилата. Шетаха край него онемели, всяка преглътнала мислите си. Особено на майка му, иначе бъбрива, личеше, че стиска яко зъби. И това нейно мълчание плашеше Кипра и тя се боеше от мига, в който свекървата ще изстене, ще заприпява.
Манаси се заотнася. Майка му викна попа да извърши бързо причастение. Отчето нахлузи овехтелия патрахил, отвори требника на една от сламките. Запали тамяна, замята кандилницата и зачете ирмоса за агонията на умиращите. Цръпна от потира лъжичка пеяно вино. Комката изтече по брадата на болния.