Така стана и с Кипра и Гецинката. Първо надвиха страма. После оглушаха за мълвата и одумките. Не трепнаха пред скопената ярост на Манаси. Смалиха се гузни заради съсипаната орисия на Лина. Гнусяха се от задявките на праведници, заламтели за мърсуване.
Единствено се плашеха от Организацията, защото знаеха, че тя наказва безмилостно за прегрешения като тяхното. Околията още тръпнеше от съдилището на ВМРО в село Дъбница, през което бяха прекарани около триста комунисти и земеделци. Стотина не се върнаха оттам. Десетки осакатяха. Мнозина прогониха вън от пределите на комитското всесилие.
Гецинката опита да изпроси развод от Неврокопската митрополия. Завари протосингела да се люлее на стол в сенчестата градина. Разказа с притеснение какъв дерт го води. Протосингелът го изслуша. Спря да се люлее:
„Помня те. По лани идва да купуваш вула. Сега си дошъл да разтуриш две венчилки. Утре ще дойдеш ли за нова вула? Не става така. Елате и четиримата, за да питаме твойта жена и на изгората ти стопанина, та да разберем у кого е кабахата. От сега ти казвам, няма да стане. Тръгвай си. Какво чакаш. Да ти изпея «Колко си булки разбулчил, колко си моми размомил? Маскара! Прелюбодеец!»“
Гецинката не разбра последната дума, но изглежда значеше бетер от маскара. Кипра се надяваше много на Митрополията. Готова бе да се прости със златната пендара за владичина. Като разбра как са посрещнали и изпратили Гецинката, рече:
— Няма живот повече за нас. И да се разделим, и да не се видим даже оттук насетне, не ще ни оставят на мира. Забъркахме с тебе една каша. От каша брашно не се отсява.
— Ако тука няма живот, другаде ще дирим. Моят чичо Георги и твой вуйчо Илия как отърваха въжето? Я къде е Гърция. Ще изчакат амнистия и ще се върнат.
— За нас амнистия ще има на кукуво лято.
— Ако не дочакаме, свят голям.
— Ами децата?
— Моите си имат майка — твоето татко.
— Ти си татко на мойто. Да не мислиш, че Манаси не се досеща?
— Не можем да трътлим дете през пусиите.
Разделиха се сърдити на себе си и на света. След някой друг ден Кипра се оплака:
— Манаси е разбрал, че си ходил в Митрополията. Войводата е научил от протосингела и сега ни разнася из селото. У дома не се търпи. И бой даже ядох.
— Стягай багажеца. Видиш ли, че съм провесил на Гельовата круша пачавра, там ще се срещнем по тъмно.
Плюха си в пазвите и прекрачиха браздата. Изчакаха зората в плевня край село Вязме и тръгнаха да се предадат на андартите.
Затвориха ги в отделни мазета. През този граничен участък преминаха десетина бегълци от нашенските гонения. Нито един не върнаха обратно. Политическите емигранти препращаха нататък, след като изтискваха от тях всичко, що знаеха за българските неразбории.
Заразпитваха Кипра и Гецинката поотделно. Караха ги да повтарят и потретват отговорите си. Те се бяха уговорили да твърдят едно и също. Не сме злосторници, с политика не се занимаваме. Харесваме се.
Гецинката изтърпя няколко шамара и ритника. На биячите не им е за пръв път усещаха дали се крие зверче в човешките хралупи. Кипра не удариха. Накараха я да се съблече като от майка родена, уж да не пренася нещо в диплите на носията си. Изнесоха дрехите, за да ги прегледат внимателно. Цялата застава се изреди да я зяпа. Спуснала едната ръка пред гърдите, другата по-надолу, затворила очи, нямаше как сълзите да избърше, за да не открие съвсем срамотиите си. Плашеше се, че може и по-лошо да се случи, но Господ я пожали. На четвъртия ден ги изправиха пред началника:
— Не сте за нас. Днеска ще ви предадем на вашите власти. Гецинката мълчеше. Кипра се престраши:
— Добри хора сте. Не ни връщайте. Там за нас живот няма. Ще аргатуваме. Не ни разделяйте. Не ни прокуждайте.
— Глупава жено — укори я офицера — какво си харесала на този дръглив селянин. Ти си кераца, ма. Създадена си за хетера. Какви мъже можеш да тъпчиш в краката.
— Молим те, господин началник, като Господ те молим — проплака Кипра.
— Млък! — притури се тантурест фелдфебел. — Развратници долни. Трябваше да пуснем тая хетера на войничетата.
— Стига! Да не си посмял! — прекъсна го офицерът. — Няма грозна любов, Ставро, както няма и гиздав карцер. Водете ги, откъдето са дошли.
На границата чакаше патрул от българската застава. Кипра се надяваше, че подпоручикът няма да е сред посрещачите, но беше там.
Той пое от гърците някакви листове, подписа се и ги върна. Сам развърза Кипра. Подкараха Гецинката с извити назад ръце. Така ги прекараха през селото към някогашния конак. Селяните бяха излезли на мегдана. Знаеха от предишния ден, че ще връщат бегълците. Някой даже удари камбаната, та разлюти свещеника.