— О!
Изпратих я до къщата на Джил и тя каза:
— Боя се, че не мога да те поканя вътре или да ти покажа някои от нашите неща.
— Няма нищо.
— Ще бродиш ли довечера?
— Трябва да отида до града.
— Желая ти късмет.
— Благодаря.
Аз и Джак се разделихме с Лари на кръстопътя близо до къщата му и се отправихме на запад към нашата. Когато пристигнахме в двора ми замириса на бухал и скоро забелязах Нощен вятър, който беше кацнал на същото дърво, на което преди това бе и Негасена вар. Изръмжах „добър вечер“, но той не отговори на поздрава ми. Втурнах се веднага в къщата, за да не би той да охранява някой натрапник, но вътре нямаше необичайни миризми. Всичко беше както трябва. Значи само шпионираше. Когато нямаме какво друго да правим, ние се наблюдаваме едни други.
Джак отиде да се занимава с придобивките си, а аз отидох в гостната и заспах кучешки.
10-и октомври
Целия ден валя силно, така че не излизах много и не ходих далеч. Никой не дойде.
Направих доста повече обиколки от обикновено, отчасти от скука. Добре, че стана така.
Когато слязох в избата, Нещото беше странно притихнало. След миг видях защо. Беше се образувал теч. Водата влизаше през дупка в горния край на стената, минаваше по една греда на тавана и капеше долу на около метър навътре. Локвата бавно се разширяваше. Едно мокро пипало се бе насочило към Кръга и му оставаха само десетина сантиметра, за да го наруши.
Завих — провлачения, силен, тъжен вой, който пазех за случаи като този. След това се хвърлих върху пипалото и попих водата с кожухчето си.
— Ей! — извика Нещото. — Престани веднага! Това трябваше да стане!
— Това също! — озъбих се аз и се претърколих в самата локва. Започнах да се мятам и да попивам водата. Доста намаля.
После отидох в далечния, сух ъгъл и отново се затъркалях, за да я разстеля така, че да се изпари, без да причини вреда.
— Проклето куче! — изръмжа то. — Само след няколко минути щях да се отърва!
— Предполагам, че днес просто нямаш късмет — отвърнах аз.
По стълбата се чуха стъпки.
Когато Джак влезе и видя какво се е случило, отиде, за да вземе парцал. Върна се и допопи остатъка от локвата, като изстискваше парцала в леген. В това време Нещото беснееше — стана розово, синьо и болезнено зелено. След това сложи една кофа под капчука и ми нареди да му кажа, ако протече от някъде другаде.
Но не протече. Проверявах най-редовно целия следобед. Дъждът престана след мръкване и аз изчаках няколко часа след това — за да съм напълно сигурен, — преди да изляза.
Излязох навън, отидох пред къщата и изрових парчето обработено с наркотици месо. Занесох го нагоре по пътя и го оставих така, че да се вижда от къщата на Оуън. Беше тъмно и Лъжльо не се виждаше никъде, така че побродих наоколо.
Под големия дъб в задния двор открих осем големи плетени кошници, в различни етапи на завършеност и седем по-малки. Имаше и множество дебели въжета.
Подуших наоколо. Освен всичко това наблизо имаше и стълба. Такава промишленост за изнемощял старец…
После тръгнах по права линия, като пресякох една нива и някакъв двор. Някъде по пътя към целта ми заваля отново — леко. Огромна маса облаци закри малка част от небето — тъмни форми в тъмнината. За миг небето проблесна, а след това се разнесе ниският тътен на гръмотевицата.
Продължих нататък и най-накрая стигнах до обиталището на Добрия доктор. Сега ми изглеждаше, че бях точно под ниските облаци. Докато наблюдавах, една тризъба мълния раздра небето и започна да танцува между гръмоотводите на покрива на старата къща. Трясъкът последва почти мигновено след това и прозорците на партера засветиха по-ярко.
Останах сред тревата и се ослушах. Отвътре чух мъжки глас, който викаше на някого да се погрижи за Лейдън. Последва нов блясък, нов трясък, нов дяволски танц на покрива, нови викове, нови отблясъци в прозорците. Припълзях по-близо.
Надникнах вътре и видях висок мъж с бяло сако — беше с гръб към мен, — наведен над нещо на дългата маса, но не можех да видя какво, защото тялото му го скриваше от погледа ми. В далечния ъгъл клечеше малък, зле оформен индивид, който извършваше нервни движения с ръце и шареше с очи наоколо. Последва нов блясък и нов трясък. В оборудването вдясно на високия мъж затрептяха електрически заряди. За миг ме заслепиха. Високият извика нещо и се отмести настрани, малкият стана и затанцува из стаята. Нещо на масата — видях, че е завито с чаршаф — трепна. Би могло да е голям крак. И отново ослепителна мълния и оглушителна гръмотевица. Стаята за миг се превърна в ад. Стори ми се, че нещо голямо и човекоподобно се опита да се надигне, но очертанията му бяха скрити от чаршафа.