Отдръпнах се. Хукнах да бягам, а от небето продължи да се сипе огън. Бях изпълнил дълга си. Бях проучил достатъчно неща за една нощ.
Преминах по следващата линия от къщата на Добрия доктор до тази на Лари Талбът. Някъде по пътя дъждът спря и аз се отръсках. Заварих къщата на Лари добре осветена. Може би наистина страдаше от безсъние.
Започнах да обикалям наоколо и постепенно да стеснявам кръга спираловидно, като спрях да разгледам една малък овраг отзад. Вътре, добре очертана в изсъхналата кал, намерих голяма следа от лапа — същата като онази, която открих край къщи.
Приближих се, подпрях се на предни лапи в стената на къщата и надникнах през един прозорец. Празна стая. Третата, в която надникнах, се осветяваше през покрива и бе пълна с растения. Лари беше там, съзерцаваше дълбините на някакво огромно цвете и се усмихваше. Устните му се движеха и макар че чувах звуци, не можах да разбера какво казва. Цветето пред него се полюляваше, но не знаех дали от въздушните потоци или по своя воля. Лари продължи да мърмори и най-накрая аз си тръгнах. Много хора разговарят с цветята си.
След това се ориентирах максимално добре и се отправих по следващата линия от къщата на Лари към гробницата на графа. Стигнах до разрушената църква и спрях за малко, за да си представя останалата част от схемата. По това време на изток вече се появиха първите лъчи на зората.
Докато лежах и размишлявах, един голям прилеп — много по-голям от Игличката — се спусна от север и мина зад едно голямо дърво. Само че не излезе от другата му страна. Вместо това чух удивително тихи стъпки и иззад дървото се появи мъж с черен костюм и черна пелерина.
Вторачих се. Той рязко се обърна към мен и попита:
— Кой е там?
Изведнъж се почувствах много оголен. Можах да измисля само една роля, която да изиграя.
Разджавках се идиотски и се втурнах напред, въртейки опашка. Хвърлих се на земята пред него, като някакъв бездомен помияр, зажаднял за ласки.
Ярките му устни за миг се изкривиха в полуусмивка. След това се наведе и ме погали зад ушите.
— Добро куче — каза той бавно, с гърлен глас.
След това ме потупа по врата, изправи се и тръгна към гробницата. Когато стигна до нея, спря. В един миг го видях да стои там, в следващия изчезна.
Реших, че е време да се махам. Докосването му беше много студено.
11-и октомври
Забързана сутрин. Направих обиколката си и излязох навън. Не открих нищо нередно, така че се отправих към къщата на Добрия доктор. Когато подтичвах по пътя обаче, от малката горичка вдясно до мен долетя познат глас:
— Сър, това е същото куче.
— Откъде си сигурен? — отвърна друг.
— Видях следите. Еднакви са с неговите. Освен това куца по същия начин с предния ляв крак, има същото разкъсано дясно ухо…
… Стари военновременни рани… неразбирателство с някакъв безмозъчен тип на Карибските острови преди много години…
Разбира се, това бяха Големия детектив и неговия придружител.
— Добро куче, добро куче.
Спомних си сценката, която разиграх предишната вечер, започнах да въртя опашка и да се стремя да изглеждам дружелюбен.
— Добро куче — повтори той. — Покажи ни къде живееш! Заведи ни у дома!
Докато говореше, той ме потупа по врата. Ръката му беше значително по-топла от ръката на последния дружелюбен тип, когото срещнах.
— У дома. Да вървим у дома.
Спомних си Грималкин в кладенеца и ги заведох до къщата на Морис и МакКаб. Изчаках с тях на верандата, докато отвътре не се чуха стъпки, в отговор на почукването им. След това се оттеглих и хукнах по права линия към гробницата на графа. Резултатът беше интересен. Дори още по-интересен, когато от там пребягах по права линия до къщата на Добрия доктор.
След това направих още няколко линии, за да потвърдя резултатите.
12-и октомври
Бавен ден. Нещото в кръга се опита да бъде хрътка, само че кльощавите дами никога не са ме привличали. Изръмжах няколко пъти на Нещото на тавана. Погледах плъзгащите се. Наблюдавах Джак, докато се занимава с придобивките си. Все още бе твърде рано, за да ги използва истински.
По-късно научих от Грималкин, че Нощен вятър сграбчил Негасена вар, отлетял с нея над Темза и я пуснал във водата. Отнело й много време да допълзи обратно. Не съм сигурен за какво точно е бил спорът им.
Освен това научих за няколко остри случая на анемия сред съседите. Радвам се, че Графа не работи с кучета.
Вечерта занесох на Джак чехлите пред пращящия огън, той пуши лулата си, пи шери и чете вестник. Прочете на глас всичко, свързано с убийства, палежи, насилия, ограбване на гробове, оскверняване на църкви и необикновени кражби. Понякога е много приятно да си си у дома.