— Чудя се кой ли си е нямал работа да му изпраща подобни видения?
— Не е лесно да се отгатне — каза Игличката. — Но имай предвид, че утре може да стреля по теб или Джак.
— Може би енориашите ще го изпратят на континента — предположих аз, — за да почувства оздравителното влияние на някой минерален извор. На нас ни трябват само около две седмици и половина.
— Съмнявам се, че ще направят такова нещо. Дори си мисля, че той е приобщил някой от тях към каузата и видението си. Тази вечер не само той се разхождаше наоколо, въоръжен с арбалет и стрели.
— В такъв случай ще се наложи да разберем кои са тези хора, къде живеят и ще трябва да държим очите си отворени в тяхна посока.
— Лично аз използвам ултразвук, но разбирам за какво говориш.
— Нощен вятър и Лъжльо вече знаят. Аз ще кажа на Грималкин, а ти кажи на Негасена вар и Бубо.
— Ами онзи приятел Талбът?
— Доколкото знам Лари Талбът няма приятел от нерастително естество. Той ще се погрижи за себе си сам.
— Добре.
— И трябва да се споразумеем да разпространим вестта за тези хора и къде живеят. За тях няма да е от значение, че сме от различни принадлежности.
— Съгласен съм с теб.
По-късно проверих в околността и не видях никого, въоръжен с арбалет. Върнах се, отворих прозореца и пуснах Игличката навън. Стрелите на викария останаха забити отгоре.
14-и октомври
Когато влязох в двора, Грималкин тъкмо бе изкопала нещо от градината и го влачеше към дома си. Разказах й за събитията от миналата нощ и въпреки че ме предупреди никога да не се доверявам на прилеп, призна сериозността на заплахата в лицето на викария и неговия екип. Стана ясно, че снощи някой е стрелял по Джил и нея от някакъв хълм, когато прелетели над него, това ги принудило да пикират и да преживеят няколко вълнуващи момента край един комин.
Когато свърши работата си, Грималкин ми каза:
— Исках да поговоря с теб за някои неща.
— Говори.
— Всичко по реда си. По-добре да ти покажа.
Последвах я навън от двора.
— Вчера един лондонски полицай посетил пристав Терънс — започна тя. — Аз и Негасена вар го видяхме да минава на кафява кобила.
— Е?
— По-късно Лъжльо видял кобилата да пасе в някаква ливада и го спомена като нещо странно. Претърсихме околността, но ездачът го нямаше. След известно време си тръгнахме.
— Трябваше да вземете мен. Щях да надуша следите му.
— Търсих те, но те нямаше.
— Имах малко работа… Все едно, какво се случи после?
— После минах през друга ливада… където отиваме сега. Там видях две гарги да се спускат и издигат, а аз тъкмо си мислех за обяд. Оказа се, че и те. Ядяха очите на полицая, който лежеше в някакви бурени. на две крачки оттук.
Приближихме. Птиците ги нямаше. Очите — също. Мъжът беше униформен. Гърлото му бе прерязано.
Седнах и го разгледах.
— Това никак не ми харесва — казах аз накрая.
— И през ум не ми е минавало, че ще ти хареса.
— Твърде близо е. Живеем ей, там.
— А ние ей, там.
— Каза ли на някой друг?
— Не. Значи не е твое дело… освен ако не си много добър актьор?
Поклатих глава.
— Нищо не разбирам.
— Смята се, че Джак има магическа власт над някакъв ритуален нож.
— А Оуън има сърп. И какво от това? Растов има изумителна икона, рисувана от луд арабин, зарязал Исляма. Само това може да е направено и с кухненски нож. Джил пък има метла. Това не значи, че не е в състояние да намери нещо остро, с което да му пререже гръкляна.
— Значи знаеш за иконата!
— Разбира се. Това е работата ми — да следя пособията. Аз съм пазач, не забравяй. Графа вероятно държи пръстена, а Добрия доктор — купата. Струва ми се, че това е обикновено убийство. Проблемът е, че сега в района ни има труп, при това не какъв да е. Това е полицай. Ще има разследване и… погледни истината в очите… всички ние сме подозрителни типове и има какво да крием. Смятахме да останем тук само няколко седмици. Засега вършим активната си работа извън района, доколкото можем. Опитваме се да не бием на очи, но до един сме преходни и имаме странни биографии. Това ще осуети доста планове.
— Ако намерят трупа.
— Да.
— Не можеш ли да изкопаеш дупка, да го натикаш в нея и след това да го заровиш? Както правиш с кокалите… само малко по-голяма.
— Ако започнат да търсят, не може да не открият пресен гроб. Не. Трябва да го махнем оттук.