— Двеста възела — продължаваше да отчита двойничката й.
В този момент се усети внезапен подскок и грохотът от движението по пистата изчезна съвсем. Останаха единствено шумът от двигателите и безжалостното, но приятно напрежение, което изпитваше Мадж, след като „Валкюра“ се издигна и се извиси високо над пистата. Във въздушния поток над крилете изригна пара, която се стичаше назад и мигновено се разбиваше във въздушната струя от двигателите.
— Двеста и пет възела.
До този момент те повтаряха действителния полет с всичките му особености.
— Няма да се придържаме към образеца. Ще променя височината — подчерта Мадж.
— Двеста и петдесет възела.
— Когато стигнеш до триста и десет, задръж скоростта.
Когато клюмналият нос на самолета се изправи, тя настъпи педала за направляване на щурвала. После завъртя щурвала и го дръпна към себе си. Двигателите реагираха веднага, без затруднение. Имаше огромна разлика между начина, по който „Валкюра“ маневрираше на земята, и начина, по който летеше. Мадж се обърна и през стъклото на пилотската кабина видя ескортиращите самолети, които ги следваха безпрепятствено. По-късно обаче щеше да ги накара да се изпотят.
— Височина хиляда и петстотин фута — каза тя на записващото устройство и на невидимата аудитория, която бе зад нея или в единия от ескортиращите самолети, най-близкия Ф-104 от лявата й страна. — Краищата на крилете са наклонени на двадесет и пет градуса.
Увеличи мощността на двигателите и се насочи на запад. „Валкюра“ бързо набираше височина и започна да разкрива способностите си.
— Този самолет набира височина като прилеп — коментира Сандър.
— Още нищо не си видял. Ще достигнем петнадесет хиляди фута за около десет секунди. Обича да набира височина.
И наистина Мадж възпираше самолета от много стръмно изкачване, Rosweisse бе откликнал на дръпването на щурвала почти свръхенергично. Тази готовност на самолета да доставя удоволствие често я изкушаваше да провери лично дали „Валкюра“ можеше да отиде в другата крайност и да лети с опашката напред — маневрата, придобила известност благодарение на старите „Сухой“. Безсъмнено Rosweisse можеше да се справи с нужното ускорение, но издръжливостта на шасито бе под въпрос. От друга страна, Мадж не искаше да прави никакви опити — нито нарочни, нито случайни при този полет.
Намали малко мощността на двигателите, но самолетът не й се подчини — гмурна се нагоре, изтласквайки въздуха от пътя си.
— Температурата по корпуса се повишава — каза Мадж 2 и бързо погледна назад да види дали се е появило характерното нагъване, на което обшивката се поддаваше понякога. — Сега е сто и осемдесет градуса по Фаренхайт.
— Звучи чудесно. Ускоряваме! Ще стигнем скорост един път и половина по-голяма от тази на звука — съобщи Мадж на контролната кула.
— Температурата по корпуса се покачи на двеста градуса по Фаренхайт — отбеляза Мадж 2 и хвърли поглед надолу. Пустинята под тях изглеждаше като бързо отдалечаващ се сиво-кафяв килим.
— Двеста градуса е нормално. Наклони краищата на крилете на шестдесет и пет градуса!
— Вече са наклонени.
Скоростта се увеличаваше. Мадж бе тласната назад, а това й харесваше. „Не е удобно сега за «Ездата»“, помисли си тя и се усмихна. Правила го бе доста пъти, когато сама изпробваше виртуалния самолет, и винаги се наслаждаваше на начина, по който шумът от двигателите се съчетавате с лудия грохот на „Ездата на валкюрите“10, с вокалите, виковете и високите тонове. Това свирепо творение, понесло се неудържимо през силните ветрове на горната стратосфера, предизвикващо понякога светкавици поради разтоварване на статичното електричество, докато пронизва облаците на по-ниски височини, пресъздаваше идеално настроенията на съименниците си — беше бърз, смъртоносен, но в същото време доставяше радост. Още веднъж й се прииска да са били създадени по-голям брой „Валкюри“ така че хората, които са се нуждаели от оръжие за някоя справедлива кауза, да могат да разполагат именно с такъв самолет. А през останалото време да летят с него за удоволствие, въпреки че съвсем малко пилоти биха го преотстъпили на някой друг.
Увеличи съвсем малко мощността на двигателите.
— Петстотин и петдесет възела… Шестстотин… Шестстотин и петдесет — отчиташе Мадж 2.