Междувременно единственото, което й оставаше, бе да хвърля писмата му и Мадж го правеше с удоволствие. Беше имала глупостта да прочете мимоходом едно-две от тях, като си мислеше, че е достатъчно голяма, за да запази самообладание въпреки обидите му. Е, да, ако „самообладанието“ означава след всяко съобщение да крачиш гневно из кухнята и да се наливаш с чай. Отвратителното му, надменно отношение от рода на „аз знам много повече от теб, умствено увредена нещастнице“ беше направо вбесяващо.
Тя въздъхна, протегна ръка и хвана още една от иконките, които плуваха вдясно от кухненската маса. ОТ: РОДИ ЛОФИСЪР, гласеше надпис, който засвети във въздуха, когато Мадж докосна иконката. ДО: МАДЛИН ГРИЙН. ОТНОСНО: ТВОЯТА БЪЗЛИВА…
Мадж се намръщи и стисна иконката в юмрука си. Смачка я като лист хартия и я захвърли при другите, след това с въздишка посегна надясно към друга иконка. ДО: МАДЛИН ГРИЙН. ОТ: ПРИЯТЕЛ 5277236. ОТНОСНО: МОЖЕ БИ ВЕЧЕ СИ ПОБЕДИТЕЛКА…
Този път, когато смачка иконката и я хвърли, на устните й потрепна усмивка. „Поне си е поща направо за боклука“, каза си тя и протегна ръка към следващата иконка. Мисълта, че и другите от Групата на седемте получават писма със същото съдържание, беше известна утеха. Те всички бяха засипани от безкрайни, гневни и изпълнени с ругатни виртуални съобщения от Роди, които хвърляха и на които отказваха да отговорят.
По едно време решиха да се оплачат на доставчика му и да видят дали той не може да го накара да спре, но ако доставчикът му откажеше услугите си, Роди щеше да се ядоса още повече, щеше да си намери друг доставчик и всичко щеше да започне отново. По-добре да не му обръщат внимание, ако наистина искаха да го принудят да промени поведението си. Бяха се договорили да хвърлят обидните писма и да дадат време на Мадж да завърши прочистването на програмата си от вируси и чак след това да прекъснат изолацията му, за да не си помисли Роди, че им липсва твърдост.
Мадж подхвана друга иконка, но се спря, защото чу някакъв звук. Малката й сестра, все още по пижама и с разчорлени руси къдрици както всяка сутрин, се появи в невиртуалната част на кухнята с голяма илюстрирана книга под мишница. Приближи се до вградения хладилник, отвори го и се загледа вътре. Това продължи доста време.
Мадж въздъхна.
— Хайде, Мъф, затвори вратата.
— Само гледам — каза Мъфин. Всъщност името й беше Адриен, но когато навърши пет години, внезапно заяви, че мрази това име и от този момент нататък ще се казва Мъфин. Упорито отказваше да се отзовава на друго име и след време семейството се примири с него. „Ще видим дали все още ще иска да се казва Мъфин, когато тръгне на училище и другите деца започнат да й се подиграват“12, беше казала майка им. Но засега сестра й не осъзнаваше този аспект… нита пък очевидно присъствието на Мадж.
— Мъфи… — каза Мадж. — Хайде, че ще се размрази.
Мъфин продължи да зяпа в хладилника.
— Ако не затвориш вратата, всичко ще изгние и ще се покрие с косми, а през нощта ще пропълзи до стаята ти и ще се скрие под леглото — опита се да я уплаши Мадж.
— Няма — отвърна Мъфин, усмихна се лукаво и затвори вратата на хладилника, очевидно омагьосана от този образ. Приближи се към масата и остави книгата си. — Пак гледаш в нищото.
— Преглеждам виртуалната си поща, Мъф — каза Мадж.
— Добре. Мадж, видях динозавър!
— Охо — Мадж отново отмести очи от намачканите иконки. — Какъв по-точно, миличко?
— Архипелагус — тя произнесе думата внимателно, сричка по сричка.
— Истински или измислен, Мъф?
Преди време Мадж беше показвала на сестра си книжка с динозаври и оттогава Мъфин непрекъснато приказваше за тях, сменяше имената им и ставаше все по-трудно да се разбере дали етимологията на Мъфиновите названия е истинска или внушена от митологията. Освен това изобщо не се знаеше дали нещата, които „виждаше“ Мъфин, са виртуални или реални. За дете на пет години беше трудно да прави такава разлика.
Мадж отдавна чуваше хората да спорят дали е разумно да се позволява на децата под седем години изобщо да влизат във виртуалното пространство. Според някои на тази възраст децата не могат да различават фантазията от реалността и твърде честата им връзка с виртуалния свят може да повлияе пагубно на способността им да правят тази разлика и в по-късна възраст. Други твърдяха, че колкото по-бързо научиш детето да различава реалността от виртуалността, толкова по-способно ще бъде то да оцелее във все по-виртуализиращия се свят. Мадж не беше сигурна коя от страните има право, но беше дълбоко убедена, че децата поначало са много по-умни, отколкото предполагаха и едните, и другите.