— Големият змей вече е минавал оттам през XIV век — каза Адамсберг, като вдигна очи към върха на готическата стрела.
— През XIII — поправи го Данглар. — Пиер дьо Монтрьой я строи между 1242 и 1248.
— Успяхте ли да се свържете с Ноле?
— Да. Съученикът наистина е бил свидетел на брачната церемония на Ема Карно и на един млад двайсет и четири годишен мъж, Пол дьо Жослен Кресан, в кметството на Оксер преди двайсет и девет години. Ема била лудо влюбена в него, майка й се чувствала поласкана от благородническата частица, но твърди, че Пол бил последният от един побъркан род. Бракът не издържал и три години. Не е имало деца.
— Толкова по-добре. От Жослен не би излязло добър баща.
Данглар си спести коментара. Предпочиташе първо да се запознае с Церк.
— Щеше да се пръкне още един Павле — продължи Адамсберг — и кой знае пък той какво би си въобразил. Но не. Потомците на Павле си отиват, така каза докторът.
— Ще ида да помогна на Радсток да подреди краката. После ще си взема една седмица отпуск.
— Ще ловите риба на езерото ли?
— По-скоро не — уклончиво отвърна Данглар. — Май ще постоя в Лондон.
— Абстрактна програма, бих казал.
— Да.
— Когато Мордан си вземе дъщерята, тоест довечера, ще вдигнем преградите пред калното свлачище по случая Ема Карно. Калта ще тръгне от Държавния съвет, ще мине през Касационния съд и през прокурора и ще спре пред съда на Гавернан. Няма да стигне до ниските етажи и до Мордан, които не интересуват никой друг освен нас.
— Ще е истинска бомба.
— Ами да. Обществото ще бъде скандализирано, ще предлага да се реформира правосъдната система, после ще му помогнат да забрави, като изровят друга някоя афера. Знаете какво ще стане след това.
— Змеят ще е останал без три люспи, ще се погърчи и ще ги възстанови след два месеца.
— Или по-малко. Ние ще предприемем контраофанзива по техниката на Вейл. Няма да изобличаваме поименно съдията от Гавернан. Ще си го държим за резервна граната, за да се предпазим, за да предпазим Ноле и Мордан. Ще прибегнем пак до техниката на Вейл, за да преместим от Авиньон на Ке-дез-Орфевр стружките от молив и симпатичната гилзичка. Които после някой ще забута някъде.
— Защо пазим този боклук Мордан?
— Защото правият път не е прав. Мордан не е част от змея, той него го е изгълтал суров. В корема му е, като Йона в кита.
— Като чичото в мечката.
— Аха — каза Адамсберг, — знаех си, че някой ден тази история ще ви заинтересува.
— Какво ще правим с Мордан?
— Каквото той реши да прави със себе си. Ако иска, да се връща на работа. Само вие и аз знаем. Останалите мислят, че е бил в депресия и затова е правил гафове. Знаят, че топките не са му пострадали и толкова. Никой не е в течение на посещението му у Пиер Водел.
— Защо Пиер Водел не ни каза за конните надбягвания, за фъшкиите?
— Жена му не му дава да залага.
— А кой е платил на портиера Франсиско Делфино, за да осигури фалшиво алиби на Жослен? Самият Жослен или Ема Карно?
— Никой. Жослен просто е пуснал Франсиско в отпуск. През дните след Гарш Жослен е бил Франсиско. Заел е мястото му в очакване на неизбежното полицейско посещение. Когато го видях, в портиерната беше тъмно, той беше завит с одеяло. След това се е качил в апартамента си по аварийното стълбище и се е преоблякъл, за да ме приеме.
— Надхитрил ви е.
— Мен да. Но не и бившата си съпруга. Щом е узнала, че Жослен е бил лекарят на Водел, Ема веднага е разбрала. Много преди нас.
— Ето го — прекъсна го Данглар. — Справедливостта е въздадена.
Двамата станаха от масата и тръгнаха да пресрещнат Мордан, който вървеше сам под облака. Децата са яли кисело грозде и на бащите зъбите са оскоминяли. Дъщеря му заминаваше за Френ като свободен човек — да си прибере вещите и да подпише някои документи. Щеше да вечеря вкъщи, той вече бе напазарувал.
Адамсберг хвана Мордан подръка, Данглар застана от другата му страна. Майорът ги изгледа последователно, приличаше на голяма стара чапла, заловена от полицията на полициите. Голяма стара чапла, изгубила престижа и перата си, обречена на срамен и самотен риболов.
— Дошли сме да отпразнуваме тази победа на правосъдието, Мордан — каза Адамсберг. — Да отпразнуваме и арестуването на Жослен и освобождението на потомците на Арнаут Павле, които се завръщат към обикновената си съдба на смъртни, да отпразнуваме и раждането на по-големия ми син. Много поводи за празнуване. Оставили сме си бирата на масата.