По алеята се зададе Мордан с насечената си походка, с дългия си, опънат напред врат, с покрития със сив мъх череп, с шаващите очички — съчетание, което с голяма точност очертаваше образа на уморена чапла, тръгнала за риба. Приближи си до Емил и се загледа в Адамсберг без капка снизходителност.
— Спи — тихо каза Емил. — Нормално е, човек трябва да прояви разбиране.
— Разговаряхте ли?
— Ами да. И какво от това? Такава му е работата, нали?
— Със сигурност. Но все пак ще го събудим.
— Няма милост на този свят — каза Емил отвратено. — Човек не може пет минути да поспи, без да го нахокат.
— Едва ли ще го нахокам, той е комисар, началник ми е.
Адамсберг отвори очи, когато Мордан го докосна, а Емил стана и се отдръпна. Бе доста шокиран от новината, че този човек е комисар, сякаш самият ред на нещата бе нарушен, сякаш скитниците ставаха крале без предупреждение. Едно е да си говориш за генетика и за Купидон с обикновен полицай, съвсем друго е да ги обсъждаш с комисар. Тоест с тип, който владее най-мръсните техники на разпита. А този бил истински ас, така беше чувал. И му бе казал доста неща. Несъмнено твърде много неща.
— Стойте тук — каза Мордан, като задържа Емил за ръкава. — Това сигурно ще ви заинтересува. Господин комисар, имаме отговора на нотариуса. Водел е направил завещание преди три месеца.
— Много пари ли оставя?
— Повече от пари. Три къщи в Гарш, една във Вокресон, голяма жилищна сграда в Париж. Плюс равностойността им в капиталовложения и застраховки.
— Това не ме учудва — каза Адамсберг и на свой ред се изправи, като изтупа панталона си.
— Като не се смята задължителната част от наследството, която трябва да получи синът Водел, всичко останало е завещано на чужд човек. На Емил Фьойан.
IX
Емил отново седна на стъпалата. Беше поразен. Адамсберг остана прав, облегнат на рамката на вратата, с наведена глава и кръстосани на корема ръце — според колегите му единствен видим сигнал за размисъл. Мордан крачеше наоколо, като размахваше ръце, а погледът му бързо и безпричинно се местеше от една точка на друга. Всъщност Адамсберг не размишляваше, а си казваше, че видът на Мордан напълно го докарва на чапла, която си е хванала рибка и я стиска в клюна си, щастлива, че така бързо си е намерила храна. В случая — Емил. Който наруши мълчанието, докато несръчно си свиваше цигара.
— Не е нормално да лишиш от наследство сина си.
Прекалено много хартия имаше в края на цигарата му, която пламна като факла и облиза с лек пукот сивите му коси.
— Ще не ще, той му е син все пак — продължи Емил и потърка косата си, която замириса на опърлено прасе. — А мен не ме обичаше чак толкова. Дори и да е знаел, че ще изпитвам носталгия и че изпитвам носталгия. Пиер трябваше да наследи всичко.
— Много сте великодушен, а? — рече Мордан.
— Не, само казвам, че така щеше да е нормално. Но аз ще си взема частта, ще уважим волята на стареца.
— Удобно нещо е уважението.
— Не е само уважението. А и законът.
— И законът е удобен.
— Понякога да. Къщата пада ли ми се?
— Тази или другите — намеси се Адамсберг. — Върху половината наследство, което ви се полага, ще платите огромен данък. Но ще ви останат поне две къщи и доста пари.
— Ще прибера мама и ще си откупя кучето.
— Бързо се организирате — каза Мордан. — Сякаш вече сте бил подготвен.
— Защо? Не е ли нормално да искам да прибера майка си?
— Казвам, че нямате чак толкова изненадан вид. Казвам, че вече кроите планове. Можете поне да изчакате, да свикнете с новината. Така става обикновено.
— Все ми е тая как става. Вече съм свикнал. Не виждам защо да изчаквам.
— Казвам, че сте знаели, че Водел ви оставя всичко. Казвам, че сте познавали завещанието.
— Не съм. Но ми беше обещал, че един ден ще бъда богат.
— То е същото — каза Мордан, изкривил устни, сякаш ей сега ще нападне рибата странично. — Предупредил ви е, че ще го наследите.
— Не е. Разбра го по линиите на ръката ми. Познаваше тайните на ръката и ми ги разкри. Ето — каза той, като разтвори длан и постави пръст в основата на дясното си кутре. — На това място видя, че ще бъда богат. Това не означаваше, че става думи за неговите пари, нали? Аз играя на лото, мислех, че оттам ще дойдат.