Емил внезапно замълча, загледан в дланта си. Адамсберг, който наблюдаваше жестоката игра между чаплата и рибата, забеляза на лицето на градинаря следа от стар страх, който нямаше нищо общо с агресивността на Мордан. Клюнът на майора като че ли нито го безпокоеше, нито го изнервяше. Не, тревожеше го тази история с линиите на ръката.
— И друго ли четеше по ръката ви? — попита Адамсберг.
— О, нищо особено, освен тази история с богатството. Намираше, че ръцете ми са обикновени, и казваше, че това е късмет. Не се обиждах. Но когато пожелах да видя неговите, веднага сви юмруци. Рече, че няма какво да гледам, че нямал линии. Нямал бил линии! Изглеждаше толкова зъл, че явно нямаше смисъл да настоявам. Онази вечер дори не играхме на морски шах. Нямал линии! Не е нормално това. Ако можех да видя тялото, щях да разбера дали е вярно.
— Не може да се види тялото. От ръцете тъй или инак не е останало нищо.
Емил сви рамене със съжаление, загледан в лейтенант Ретанкур, която се приближаваше с големи неелегантни крачки.
— Мила е — каза той.
— Не бъдете толкова сигурен — възрази Адамсберг. — Тя е най-опасното животно от глутницата. Работи от вчера сутринта без почивка.
— Как издържа?
— Умее да спи права, без да пада.
— Това не е нормално.
— Не е — потвърди Адамсберг.
Ретанкур спря пред тях и кимна утвърдително на двамата мъже.
— Готово — каза тя.
— Чудесно — одобри Мордан. — Тръгваме ли, господин комисар? Или продължаваме с хиромантията?
— Не знам какво е хиромантия — отвърна Адамсберг отчетливо.
Какво му беше на Мордан? Добрата стара безкрила птица, любезна и компетентна? Безупречен в работата, вещ в областта на приказките и легендите, сладкодумен и сговорчив? Адамсберг знаеше, че решението му да избере Данглар от двамата майори за колоквиума в Лондон беше раздразнило Мордан. Но той пък щеше да отиде със следващата група в Амстердам. Така щеше да е справедливо, а и Мордан не беше толкова раздразнителен, нито би пожелал да лиши Данглар от възможността да се потопи в британска атмосфера.
— Наука за линиите на ръката. С други думи, загуба на време. А в нашия случай губим прекалено много време. Емил Фьойан, питахте се къде ще спите тази вечер. Въпросът ми изглежда решен.
— В къщата — рече Адамсберг.
— В бараката — поправи го Ретанкур. — Къщата още е запечатана.
— В ареста — каза Мордан.
Адамсберг се отлепи от стената и направи няколко крачки по алеята с ръце в джобовете. Чакълът хрущеше под подметките му. Комисарят харесваше този шум.
— Не е от вашата компетенция, майоре — каза той отчетливо. — Още не съм се обадил на дивизионния, който не е сезирал съдията. Твърде рано е, Мордан.
— Твърде късно е, господин комисар. Дивизионният ми се обади, съдията е наредил задържането на Емил Фьойан.
— Така ли? — каза Адамсберг и се обърна, скръстил ръце. — Дивизионният се обажда и вие не ми го давате?
— Не е искал да говори с вас. Трябваше да се подчиня.
— Процедурата не е такава.
— Обикновено не ви е грижа за процедурата.
— Но сега да. А според процедурата това задържане е преждевременно и немотивирано. Имаме не по-малко причини да задържим сина Водел или някой член на семейството на художника. Ретанкур, как изглежда това семейство?
— Като монолитен блок, обсебен, разяден от желание за реванш. Майката се самоубива седем месеца след сина си. Бащата е механик, другите двама синове са шофьори — единият на камион, другият в Легиона.
— Какво ще кажете, Мордан? Струва си все пак да се помисли, не е ли така? Ами ощетеният Пиер син? Дали и той не е знаел за завещанието? Какво по-лесно от това, да обвини Емил и да сложи ръка на цялото наследство? Казахте ли за това на дивизионния?
— Нямах тази информация. А и съдията е категоричен. Досието на Емил Фьойан е по-тежко от мъртво магаре.
— Откога задържаме хората само защото имат досие? Без да изчакаме лабораторните изследвания? Без никакво потвърждение?
— Имаме две потвърждения.
— Чудесно, ще се радвам да ме информирате. Ретанкур, вие да знаете нещо по въпроса?
Ретанкур риеше с крак и разпръскваше чакъла като недоволно животно. В наднормените качества на лейтенанта имаше една празнина — липсваше умението да поддържа светски отношения. В двусмислена, деликатна ситуация, изискваща премислени реакции или малко хитрост, Ретанкур беше некомпетентна и безпомощна.