— Що за дивотия, Мордан? — попита тя с дрезгав глас. — Защо правосъдието толкова се е разбързало?
— Нямам представа. Изпълнявам и толкова.
— Изпълнявате прекалено — каза Адамсберг. — Та кои са двете улики?
Мордан вдигна глава. Емил стоеше притихнал и се опитваше да запали някаква клечица.
— Свързахме се със старческия дом, където живее майката на Емил Фьойан.
— Не е старчески дом, в който се живее, а в който се мре — изръмжа Емил.
Сега той духаше върху огънчето в края на клечката. Много е зелено, помисли Адамсберг, няма да хване.
— Директорката потвърди — от поне четири месеца Емил е предупредил майка си, че скоро двамата ще отидат да живеят на друго място, при това ще си живеят като бъбрек в лой. Всички знаят.
— Естествено — каза Емил. — Водел ми беше предсказал, че ще забогатея. Разказах това на майка ми, нормално е, нали? Трябва ли да повтарям едно и също? Да си късаме нервите?
— Логично — спокойно каза Адамсберг. — Второто потвърждение, Мордан?
Този път Мордан се усмихна. Стъпил е на здрава почва, помисли Адамсберг. Атакува рибата право в корема. Ама като се вгледаш по-внимателно, хич не изглежда добре. Изцъклен, сенките под очите му стигат до средата на бузите.
— В камионетката му има конски фъшкии.
— Е и? — каза Емил и спря да духа клечката.
— На местопрестъплението са намерени четири топчета фъшкии. Убиецът ги е внесъл с ботушите си.
— Нямам ботуши. Не виждам връзката.
— Съдията я вижда.
Емил се изправи, хвърли клечката, прибра в джоба си тютюна и кибрита. После прехапа устни и внезапно придоби изтощено изражение. Изглеждаше обезсърчен, жалък, неподвижен като стар крокодил. Прекалено неподвижен. В този ли момент Адамсберг разбра какво ще стане? Никога не си даде точен отговор. Със сигурност знаеше, че бе отстъпил встрани, за да се отдалечи от Емил и сякаш да му осигури пространство, да му остави поле за действие. И Емил се раздвижи именно с нереалната бързина на крокодил, такава бързина, че дори не го видяха да напада. Преди да преброят до едно, влечугото захапа антилопата за крака. Преди да преброят до едно, Мордан и Ретанкур се озоваха на земята и беше напълно невъзможно да се разбере къде ги е ударил Емил. Адамсберг го видя да побягва по алеята, да прескача един зид, после да прекосява някаква градина, всичко това с феноменална бързина, на каквато само Ретанкур беше способна. Сега тя се изправи със закъснение, като се държеше за корема, после се спусна след беглеца, мобилизирайки цялата си маса, за да получи по-голямо ускорение и за да прехвърли без проблем през зида своите сто и десет килограма.
— Искаме незабавно подкрепление — каза Адамсберг по радиостанцията си. — Заподозреният бяга в посока запад-югозапад. Обградете периметъра.
По-късно се запита — но и на този въпрос не можа да си отговори — дали е бил убедителен.
На земята Мордан се държеше за слабините и издаваше задъхан, плачлив стон. Адамсберг по навик се наведе над него и леко разтърси рамото му в знак на съчувствие.
— Катастрофална операция, Мордан. Не знам какво течно се опитвахте да направите, но следващия път го направете по-добре.
X
Подкрепян от комисаря, Мордан закуцука към останалата част от екипа. Лейтенант Фроаси беше сменила Ламар и веднага се бе заела с изхранването и с подреждането на обяда върху градинската маса. На Фроаси можеше да се разчита, тя хранеше като на война. Тънка и вечно гладна, Фроаси беше обсебена от мисълта за храна дотолкова, че организира в самото управление укрития, натъпкани с продукти, за които подозираха, че са повече от скривалищата с бяло вино на Данглар. Някои твърдяха, че и след два века, когато бутилките на Данглар отдавна ще са изпразнени, в Бригадата ще има какво да се яде благодарение на тайниците, разпръснати навсякъде из сградата.
Лейтенант Ноел имаше особено мнение за Фроаси. Ноел беше най-бруталният член на екипа, държеше се вулгарно с жените, примитивно с мъжете и презрително със задържаните. Създаваше повече неприятности, отколкото да върши работа, но Данглар смяташе присъствието му за необходимо. Според него Ноел съдържаше в себе си най-лошите черти на ченгето и така помагаше на другите да блеснат. Ноел играеше ролята си с охота. Но чудно, той познаваше по-добре от всеки друг най-интимните тайни на колегите си — било защото елементарният начин, по който се отнасяше с тях, топеше ледовете, било защото минаваше за специалист по мътната вода, та никой не се срамуваше да го допусне до собствената си такава. Та значи Ноел твърдеше, че хранителният проблем на лейтенант Фроаси се дължи на факта, че като била бебе, майка й изпаднала в безсъзнание и я оставила четири дни без кърма. По тази причина Фроаси, хилеше се той, хем си търси цицка, хем дава цицка, затуй не може да качи и един килограм.