— Не се впрягайте, лейтенант. Той имаше преднина.
— Мамка му — продължи Ретанкур, — преднина и едно предимство — познава района като петте си пръста. Търчеше по улиците и през градинките, като че ли сам ги беше произвел. Може да се е скрил в някой жив плет. Не виждам как ще го изтръгнем оттам. Освен ако много не огладнее. Аз бях дотук, защото май ми е счупил ребро.
— Къде сте, Виолет? Още в болницата ли?
— Да, ченгетата я обиколиха цялата.
— Покажете онова ребро на лекар.
— Непременно — каза Ретанкур и веднага затвори.
Адамсберг прибра мобилния си. Ретанкур нямаше никакво намерение да отива да я преглеждат.
— Емил й е счупил ребро — каза той. — Сигурно много я боли.
— Пак добре. Можеше да я светне в ташаците.
— Стига, Ноел.
— Не е отглеждан по същия начин, а? — обади се Жюстен.
Адамсберг отново взе пликчето и преглътна репликата си. Ноел не пропускаше да жегне Ретанкур, разправяше наляво и надясно, че тя не е жена, а работно добиче. Докато за Адамсберг Ретанкур не беше жена в обикновения смисъл на думата, защото беше богиня. Многофункционалната богиня на Бригадата със способности, равни по брой на ръцете на Шива, колкото и да са.
— Колко ръце има онази индийска богиня? — попита той, като продължаваше да опипва фъшкиите.
Четиримата лейтенанти поклатиха глави.
— Винаги е така — каза Адамсберг. — Когато го няма Данглар, никой нищо не знае.
Адамсберг прибра фъшкиите в пликчето, затвори го и го подаде на Воазне.
— Освен да му се обадим, за да ни каже. Мисля, че този кон, конят, който е произвел фъшкиите в пликчето, известни като „фъшкиите на Емил“, е отгледан в полето и яде само трева. Мисля, че другият кон, онзи с топчетата от къщата, известни като „фъшкиите на убиеца“, се храни в конюшня със зърнени храни.
— Сериозно? Значи си личи?
— През цялото си детство съм събирал фъшкии за тор. И говежди лайна за огнището. И досега събирам. Мога да ви уверя, Воазне, че различната храна води до различни изпражнения.
— Ясно — съгласи се Воазне.
— Кога ще имаме резултати от лабораторията? — попита Адамсберг, докато набираше номера на Данглар. — Пришпорете ги. По спешност: фъшкии, кърпа, отпечатъци, части от тялото.
Адамсберг се отдалечи, Данглар беше на линия.
— Почти пет часът е, Данглар. Нуждаем се от вас за клането в Гарш. Вече свършихме, прибираме се в Бригадата и преминаваме към обсъждането. А, момент. Колко ръце има индийската богиня? Онази в кръга. Шива.
— Шива не е богиня, господин комисар. Шива е бог.
— Бог? Мъж е — добави комисарят, като се обърна към колегите си. — И колко ръце има? — върна се той към Данглар.
— Зависи как е представен, защото Шива притежава многобройни и противоположни способности, по целия спектър, от унищожителни до благотворни. Може да има две, четири ръце, а може и десет. Зависи какво олицетворява.
— И с две думи, Данглар, какво олицетворява?
— Накратко, „в празнотата, в центъра на Нирвана-Шакти, се намира върховният Шива, чиято същност е празнота“.
Адамсберг беше включил високоговорителя. Той погледна към четиримата си колеги, които изглеждаха не по-малко шашардисани от самия него и му правеха знак да смени темата. Новината, че Шива е мъж, им стигаше за този ден.
— Каква е връзката с Гарш? — попита Данглар. — Ръцете ли не ви стигат?
— Емил Фьойан наследява богатството на Водел, освен законно запазената част на Пиер, сина на Пиер. Мордан обяви задържането му и Сопата си плю на петите.
— Не пуснахте ли подире му Ретанкур?
— Пуснахме. Изтърва го. Не можа да вкара в действие всичките си ръце, Емил й счупи едно ребро. Чакаме ви, майоре, Мордан е по-скоро извън играта.
— Сигурно. Но влакът ми тръгва чак в двайсет и един и дванайсет. Не мисля, че мога да си сменя билета.
— Какъв влак, Данглар?
— Ами влакът, който минава през скапания тунел, господин комисар. Да не мислите, че това ме забавлява? Обаче видях, каквото исках да видя. Не е отрязал чак краката на чичо ми, ама натам вървят нещата.
— Данглар, къде сте? — бавно попита Адамсберг и приседна на градинската маса, след като изключи високоговорителя.
— Боже мили, нали ви казах. В Лондон. Сега вече са сигурни, почти всички обувки са френски, и от добро, и от лошо качество. Според социалната класа. Можете да ми вярвате, ще ни се наложи да си ги приберем всичките, Радсток отсега потрива ръце.