— Млъквай, Купидон.
Адамсберг паркира със загасени фарове възможно най-близо до Емил и свали надолу облегалката на предната седалка. Отзад беше оставен бежов шлифер, вероятно на лейтенант Фроаси, която се обличаше доста строго. Адамсберг го наряза с ножа си, разкъса ръкавите, от които направи две дълги ленти, и опипа натъпканите до пръсване вътрешни и външни джобове. Разтърси ги и от тях се изсипаха кутийки с пастет, изсушени плодове, бисквити, половинлитрова бутилка минерална вода, бонбони, 250 грама вино в картонена опаковка и три бутилчици коняк за кукли, като онези във влаковите барчета. Изпита чувство на състрадание към лейтенанта, после на признателност. Невротичните резерви на Фроаси щяха да му свършат добра работа.
Онемялото куче се отдръпна, предавайки щафетата на Адамсберг, който освети раната в корема. Беше чиста, езикът на Купидон добре бе облизал ръбовете.
— Поработило е твоето куче.
— Кучешката лига е антисептична.
— Не знаех — каза Адамсберг, превързвайки раната с лентите.
— Май много неща не знаеш.
— Ами ти? Знаеш ли колко ръце има Шива? Аз поне знаех, че си тук тази вечер. Ще те пренеса, опитай се да не викаш.
— Умирам от жажда.
— По-късно.
Адамсберг настани Емил в колата и внимателно опъна краката му.
— Знаеш ли какво? — каза той. — Ще вземем и кучето.
— Ъхъ — одобри Емил.
Адамсберг шофираше със загасени фарове. Като измина пет километра, спря на едно разклонение, без да гаси мотора. Отвори бутилката с минерална вода, поколеба се, после я затвори.
— Не мога да ти дам вода — каза той. — Представи си, че стомахът ти е пробит.
Отново потегли и излезе на магистралата.
— До болницата в Шатоден има двайсет километра. Ще издържиш ли?
— Говори ми нещо. Защото всичко ми се върти.
— Гледай право пред себе си. Видя ли кой стреля по теб?
— Не. Стреля иззад кулата. Чакаше ме, определено. Четири куршума, нали ти казах, и само два в целта. Не е професионалист. Паднах и го чух, че тича към мен. Престорих се на умрял, той се опита да ми провери пулса, да види дали ме е очистил. Беше в паника, ама можеше да стреля още два пъти за по-сигурно.
— Спокойно, Емил.
— Аха. Някаква кола спря на кръстопътя и той се стресна, хукна да бяга като подплашен заек. Изчаках, без да мърдам, после се довлякох до фермата. Ако пукна, не искам Купидон да ме чака десет години. Не е живот това, чакането. Не ти знам името.
— Адамсберг.
— Чакането, Адамсберг, не е живот. Случвало ли ти се е да чакаш? Дълго да чакаш?
— Мисля, че да.
— Жена ли?
— Мисля, че да.
— Е, не е живот това.
— Не е — потвърди Адамсберг.
Емил потръпна и се облегна на вратата.
— Още единайсет километра — каза Адамсберг.
— Говори ми, на мен ми е трудно.
— Не заспивай. Аз ще ти задавам въпроси, а ти ще отговаряш с „да“ или „не“. Като в играта.
— Обратното е — прошепна Емил. — В играта не трябва да казваш „да“ или „не“.
— Вярно. Стрелецът те е чакал, това е сигурно. Ти каза ли на някого, че отиваш във фермата?
— Не.
— Само старият Водел и аз знаехме за мястото, така ли?
— Да.
— Но Водел е могъл да разкаже историята с кучето на някого, нали? На сина си например?
— Да.
— Само че той няма да има полза, ако те убие. Няма да получи твоята част от наследството. Тя ти е завещана.
— Бесен е.
— На теб? Положително. Ти правил ли си завещание?
— Не.
— Нямаш ли наследници? Сигурен ли си, че нямаш деца?
— Да.
— Старият да ти е давал нещо? Документ, папка? Да е споделял с теб нещо по-особено? Да е имал угризения?
— Не. И теб може да са проследили — с мъка изрече Емил.
— Само един човек знаеше — поклати глава Адамсберг. — Един стар испанец, който има само една ръка и няма кола. А и по теб са стреляли, преди да дойда.
— Да.
— Остават само три километра. И теб може да са те проследили от болницата в Гарш. С ония три полицейски коли наоколо е било ясно, че си вътре. Колко време се кри в болницата?
— Два часа.
— Къде?
— В спешното. В чакалнята.
— Не е зле. Когато излезе, никого ли не видя?
— Не. Може би само един мотор.
Адамсберг спря възможно най-близо до спешното отделение, избута встрани жълтата пластмасова бариера, поиска да повикат изтощения дежурен лекар, показа си картата, за да ускори нещата. Четвърт час по-късно Емил лежеше върху количка, със система в ръката.