Адамсберг не успяваше да схване всичко, затова вдигна ненужна ръка, за да спре речевия поток на майора. Съсредоточеният Данглар продължаваше:
— С гръбначния стълб е подходено по друг начин, като сакралните и шийните прешлени са определено по-увредени от лумбалните и тръбните. Сред цервикалните почти нищо не е останало от атласа и аксиса. Хиоидният хрущял е запазен, ключиците са практически непокътнати.
— Момент, Данглар — прекъсна го Адамсберг, забелязал недоумението по лицата на хората си, някои от които не се и опитваха да разберат за какво става дума. — Дайте да го нарисуваме, така ще стане ясно на всички.
Адамсберг много го биваше в рисуването, ръката му бе способна всичко да изобрази само с няколко небрежни и сигурни щриха. Прекарваше дълги моменти изправен, като си драскаше върху бележника или върху лист хартия, лепнат на бедрото му, с молив, туш или въглен. Скиците му се търкаляха навсякъде из кабинетите — щом ги нахвърлеше, комисарят ги зарязваше. Някои ги харесваха и дискретно ги събираха, като Фроаси, Данглар и Меркаде, но и Ноел, който иначе никога не би си признал. Адамсберг бързо очерта на бялата дъска контурите на тяло и на скелета му в лице и в гръб и подаде на Данглар два флумастера.
— Отбележете с червено най-смазаните части и в зелено по-запазените.
Данглар илюстрира експозето си, след това добави червено на черепа и половите органи, зелено на ключиците, ушите, седалищните мускули. На така оцветената рисунка веднага си пролича наличието на определена логика, макар и безумна, която показваше, че убиецът неслучайно е размазвал едно и щадил друго. Ала смисълът на този екстравагантен избор оставаше недостъпен.
— По отношение на вътрешните органи също има подбор — подзе Данглар. — Червата, стомахът, далакът не са интересували убиеца, нито белите дробове, нито бъбреците. Съсредоточил се е на черния дроб, сърцето и мозъка, част от който е изгорил в огнището.
Данглар начерта три стрелки, които тръгваха от мозъка, сърцето и черния дроб и излизаха вън от тялото.
— Унищожил е духа му — изпробва се Меркаде, нарушавайки смаяното мълчание на колегите си, втренчени в рисунката.
— Черният дроб? — каза Воазне. — Според теб духът е в черния дроб?
— Меркаде е прав — каза Данглар. — Преди християнството, че и след това са смятали, че човек има няколко души в тялото — spiritus, animus, anima. Дух, душа и движение, разположени според случая в различни части на тялото — точно в черния дроб и сърцето, седалища на страха и емоцията.
— Ясно — веднага се съгласи Воазне, понеже познанията на Данглар не подлежаха на оспорване.
— Ставите са унищожени — израпортува Ламар, — за да не функционира тялото. Все едно чупиш зъбните колела на машина.
— А стъпалата? Защо стъпалата да, а дланите не?
— Пак за същото — каза Ламар. — За да не се движи.
— Не — обади се Фроаси. — Това не обяснява палеца на крака. Защо човек би унищожил палеца?
— Ама какво правим ние? — попита Ноел и се изправи. — От къде на къде търсим основания за тази гнус? Няма добра причина за такова нещо. Само убиецът я знае причината и ние не можем да имаме и най-малката представа за нея, и най-малкото усещане.
Ноел отново седна и Адамсберг кимна.
— То е като онзи, дето си изял гардероба.
— Точно — потвърди Данглар.
— Защо го изял? — попита Гардон.
— Именно. Не знаем защо.
Данглар се върна към дъската и откъсна чист лист хартия.
— Освен това — подзе той — убиецът не е разположил частите как да е. Доктор Ромен имаше право, разпръснал ги е. Няма смисъл да рисуваме всичко, ще видите пространственото разположение в доклада. Но ще ви дам един пример. След като е отделили смазал петте метатарзални кости на ходилото, убиецът ги е хвърлил в четирите краища на стаята. Така е направил с всяка част от тялото — две парчета тук, трето там, четвърто другаде, още две на пианото.
— Може да е някакъв тик — каза Жюстен. — Хвърля всичко в кръг.
— Не може да има добра причина — повтори Ноел раздразнено. — Губим си времето, няма смисъл да гадаем. Убиецът е побеснял, унищожава всичко, настървява се върху едно или друго, не знаем защо, и толкова.